Любопитната история на обществените чешми в Лондон

До средата на 19 век лондончани утолявали жаждата си, като пиели бира в кръчмите, вместо да пият вода по улиците. Тъй като температурите се повишават, е подходящ момент да прегледате историята и политиката, които се крият зад разхлаждащата глътка питейна вода от улична чешма в столицата на Обединеното кралство.

Текущо архивно проучване, част от проект за историята и политиката на водата в Лондон, изследва движението, което вдъхновява изграждането на обществени чешми за питейна вода със забележителна скорост в края на 19 век.

Около 40 години след като първата чешма е открита в Холборн през 1859 г., над 500 са били инсталирани в целия град. Те доставят безплатна питейна вода на масите и съживяват обществените пространства в Лондон.

Бързото нарастване на броя на водните чешми беше свързано с ограниченията на приватизираната водна мрежа на Лондон. Повтаряйки критиките към водоснабдителните компании днес, частните фирми, които доставят питейна вода на Лондон през 19-ти век, дават приоритет на печалбите пред инвестициите в инфраструктура. В резултат на това пострада качеството и покритието на водните услуги.

От 50-те години на 18-ти век пилотни медицински изследвания свързват епидемиите от холера със замърсената вода и демонстрират рисковете за общественото здраве от водоснабдителната мрежа на Лондон.

Увеличаването на чешмите с питейна вода беше един от отговорите на тези нарастващи опасения относно неравностойното и, както показва изследването за холерата, понякога опасно водоснабдяване. Чешмите улесниха достъпа до чиста питейна вода в града, особено за работническата класа, която често нямаше надеждна и безопасна вода у дома.

Стъпката беше полезна и за хилядите бездомни мъже, жени и деца, които живееха в отчайващи условия по улиците на Лондон.

Утоляване на жаждата на Лондон

Metropolitan Free Drinking Fountains Association е създадена през 1859 г., за да издигне и управлява новите чешми и фонтани в Лондон. Движещата сила зад асоциацията е Самуел Гърни, банкер и политик, който насочва значителни суми от собствените си пари в нея. Към него се присъединява пъстра група от политици, лекари, адвокати и инженери, които помогнаха за управлението и популяризирането на асоциацията в края на 19 век.

Финансирането за отделни чешми идва от различни източници, включително богати благодетели, местни управления и множество дарения от местни жители.

Дизайните варират, но една обща, ако не и универсална характеристика е името на лицето, осигурило основната част от финансирането и някаква форма на библейски съобщения. По този начин изграждането на чешми се превърна в популярен начин за филантропите да спечелят социален престиж, като същевременно показват религиозна набожност.

Включването на религиозни писания и символи показва морализаторската и евангелизираща мисия на много членове на движението на чешмите за питейна вода. Ако кръчмите бяха развращаваща сила, водните чешми бяха начин за пречистване на душите на работническата класа.

Асоциацията се грижи и за животните, като включва корита за кучета във фонтани и изгражда самостоятелни конструкции за коне и говеда. През 1867 г. асоциацията променя името си на Metropolitan Drinking Fountain and Cattle Trough Association, за да отрази по-широката си компетентност.

Докато публичните чешми се разрастват бързо в края на 19 век, Лондон се развива бавно и изостава от няколко други градове в Обединеното кралство, като Абърдийн, Дарби и Честър.

Едуард Томас Уейкфийлд, адвокат и основател на асоциацията, отделя специално внимание на Ливърпул. В своето есе от 1859 г. „Молба за безплатни чешми за пиене в метрополията“ той отбелязва, че в един „хубав горещ ден“ през юни 1855 г. една чешма е била използвана повече от 3000 пъти в Ливърпул.

Веднъж инсталирани, фонтаните в Лондон се оказват още по-популярни, особено в горещите летни дни. Например, на 4 и 5 юли 1865 г. Асоциацията регистрира 5603 пиещи от чешмата на Кралската борса. Има повече от 500 на час през ранния следобед и постоянен поток през деня и нощта.

Уличните чешми очевидно предоставят и достатъчно възможности на лондончани да се включат в едно от любимите си забавления – редене на опашка.

Въпреки това чешмите не са универсално приветствани, може би поради морализаторските им тенденции. Асоциацията отбеляза в годишния си доклад от 1874 г., че конструкциите са били „особено изложени на необмислени или злонамерени увреждания“, а персоналът по сигурността понякога е бил нает, за да предотврати кражби и вандализъм.

Обществена вода, частни интереси

Ако движението за обществени чешми показва какво е възможно, когато хората се мобилизират около водата, то също така сочи границите на филантропските организации – граници, които стават по-ясно изразени в края на 19 век.

Асоциацията загуби голяма част от своя радикален плам, стана по-консервативна в ориентацията си и се затрудни финансово, тъй като даренията пресъхнаха. Изграждането на нови чешми се забави, а поддръжката на съществуващите се влоши.

Едва след като частните водоснабдителни компании бяха поставени под публичен контрол в началото на 20-ти век, водната криза в Лондон започна да отслабва, което показва необходимостта от решителни публични намеси, наред с по-откъслечни социални инициативи.

Викторианските чешми и фонтани за пиене продължават да красят улиците на Лондон и няколко от тях са възстановени до предишната си слава. Наред с тях се появиха ново поколение диспенсъри, много от които са проектирани да намалят употребата на пластмасови бутилки.

Вместо да включват имена на богати благодетели и религиозни надписи, тези водоизточници често са украсени с името и логото на частната водна компания, която е помогнала за финансирането им. Още веднъж виждаме как предоставянето на обществена вода може да служи и на частни интереси.