Колко горещо е твърде горещо за човешкото тяло?

Температури над 40°C бяха ргистрирани в много страни, в Китай дори 50°C, а ООН предупреди, че живеем в ерата на „глобалното кипене“, припомня ВВС. „Трябва да осъзнаем, че затоплянето не е нещо в бъдеще, а е сега”, казва проф. Лизи Кендън от Британската метеорологична служба.

И така, какво означават горещините за телата и здравето ни? Проф. Деймиан Бейли от Университета на Южен Уелс може да покаже. Лабораторията му разполага с „екокамера”, където термостатът може да вдигне температурите от приятните 21°C до 40,3°C – най-горещия ден в историята на метеорологията в Обединеното кралство, отбелязан миналата година.

Най-напред проф. Бейли проверява състоянието на желащите да се тестват, за да се увери, че са здрави, включително и когнитивно. „Ще се потите и физиологията на тялото ви ще се промени значително“, предупреждава ученият. В екокамерата сложна система от сензори следи температурата на кожата и вътрешните органи, пулса, кръвното налягане. Огромен мундщук анализира издишания въздух, а ултразвук отчита притока на кръв към мозъка.

За да функционира добре, тялото ни трябва да поддържа вътрешната температура около 37°C. „Вашият термостат в мозъка или хипоталамусът постоянно усеща температурата на тялото и изпраща всички необходими сигнали, за да поддържа оптималните градуси“, обяснява проф. Бейли.

И така – започвайки от 21°C, между 30°C и 35°C „се търпи”, сочат тестовете. Топло е, но не е некомфортно – просто седите и някак не ви се иска да работите или да спортувате. Потите се, но потта не се лее, а направо се изпарява. Лицето е по-зачервено, защото кръвоносните съдове до повърхността на кожата са се разширили, за да улеснят циркулацията и съответно охлаждането на кръвта. 

С покачването на температурата, сърдечният ритъм се ускорява, като при 40°C  съцето изпомпва с един литър повече кръв в минута, отколкото при 21°C. Смята се, че това допълнително натоварване на сърцето е причина за повечето инфаркти и инсулти в горещите сезони. Плюс че пренасочвайки се към кожата, притокът на кръв към мозъка намалява, което е причина за по-слабата ни краткосрочна памет в горещините. 

На 40,3°C обаче жегата се усеща смазващо, но температурата на телата ни остава около 37°C, т.е., организмът успешно поддържа оптималните температурни условия за функционирането си. Има обаче още един важен фактор – влажността на въздуха. Ако в някоя задушна лятна нощ едва дишате, обвинявайте високата влажност, защото потта се изпарява трудно във влажна среда и охлаждащата функция на потенето се срива. 

Реакцията, е индивидуална, но температури от 40°C нагоре и висока влажност, може да блокират телесните функции и да доведат до прегряване и топлинен удар – спешно състояние от медицинска гледна точка. 

Как да се справим? Съветите са популярни - стойте на сянка, носете широки светли дрехи, избягвайте алкохол, не се захващайте с физическа работа и не спортувайте в най-горещите часове на деня, поддържайте дома си прохладен, а себе си - хидратирани. Важно е също да не допускате слънчево изгаряне – дори в лека форма може да попречи на телесната терморегулация за цели две седмици, казва проф. Бейли.

Така или иначе, изглежда е време да се научим да се справяме с жегата. Е, бихме могли да я избегнем, ако се откажем от дейностите, причиняващи парниковите емисии – но поведението ни досега не внушава особени надежди.