Ако ви е горещо във Виена, минете по някоя „готина улица”

Ако ви е горещо във Виена, минете по някоя „готина улица” Снимка: citymonitor.ai

Адаптирането към горещите лета вече е в плановете на европейските мегаполиси, но климатизацията бавно отстъпва като избор, заради високата енергийна консумация и значителния въглероден отпечатък

Във Виена от 1999 г. действа план за климата, а от 2018 г. -  Стратегия за идентифициране и борба с градските горещини. Една от мерките са „Готините улици“ (Сool straßen), по които в горещи дни виенчани и гости могат да се охладят под душове-панели, които разпръскват фина, прохладна мъгла. Освен това, в австрийската столица всяка година се засаждат около 4 500 нови дървета, поддържат се около 1000 чешми с питейна вода, плюс  широка мрежа общински басейни – над 100-годишна виенска традиция. 

Франкфурт доскоро водеше по озеленяване сред европейските градове, но за охлаждането разчита на традицията, и по-точно, на строгото поддържане на т. нар. вентилационни коридори (Luftleitbahnen) – зони без високи сгради, като например „градското” поречие на река Нида, през което в горещите летни нощи нахлуват до 40 000 m3 прохладен въздух в секунда. Районът е запазен за ниско строителство, а двата бряга на реката са велоалеи.

За високото строителство във Франкфурт се изискват „зелени покриви”, които изолират и охлаждат сградата, поглъщат фините прахови частици и смекчават шума, както и силните дъждове, а в сухи и слънчеви дни температурите са по-ниски с до 40°C от съседните керемидени или бетонни покриви. Друг германски град, Нюрнберг се опитва да държи живака по-ниско, като покрива с трева трамвайните линии – модел, който се пробва и в София.

Nidda Railroad Bridge (Frankfurt, 1838) | Structurae
Река Нида, Франкфурт, снимка - structurae.net

Мадрид засега остава верен на климатика, обособяваки гъста мрежа от „климатични убежища” - климатизирани обществени пространства като библиотеки, културни клубове и други салони, където всеки може да се спаси от жегата, докато събере сили да продължи пътя си. Испанската столица субсидира силно общинските басейни, за които в Мадрид от това лято може да ви ориентира специално приложение.  Дългосрочната стратегия за създаване на прохладен климат около града действа от 2019 г. и предвижда изграждане на 75-километров „зелен пояс“ от гори. Дори само след първите четири години, термографските снимки от районите около Мадрид показват, че температурите в зеления пояс вече са се понижили с 2°C.

В Норич, Обединеното кралство, социалните жилища вече се строят с ориентация север-юг, като южните прозорци са с вградени хоризонтални сенници.

Като цяло обаче, най-големи надежди се възлагат на зеленото градско планиране - „най-напредналата технология за климатизация, предоставена от природата“, както се изразяват от организацията C40 Cool Cities Network. Нейните експерти разработват модела „Градове, устойчиви на топлина“, и помагат на големи и по-малки градове или градски квартали със сложните изчисления в планирането на обемите и прогнозните конкретни ползи от паркове, зелена инфраструктура, реки, езера, изкуствени канали, басейни, зелени покриви, зелени фасади, пространства и съоръжения за охлаждане и др. 

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: