Глобалното затопляне може да доведе до алергия към ... червеното месо

Експертите предупреждават за повече заразни болести, заради една проста връзка, посочва bluewin.ch: по-меките зими водят до увеличаването на две популации – на мишките и на буковите дървета. Буковите жълъди са основна храна на мишките, които от своя страна са най-добрият гостоприемник на ларвите на кърлежи. И докато в населените места буковите дървета и популациите от мишки могат донякъде да се контролират, то в природата полските мишки и буковите гори няма как да бъдат поставени под контрол.

„Колкото повече дребни гризачи, толкова повече кърлежи и оттук, толкова по-висока заболеваемост от болестите, предавани чрез кърлежи, които при тези условия може да се размножат експлозивно“, казва д-р Франц Аленбергер, ръководител на отдела по хуманна медицина в Австрийската агенция за безопасност на храните (AGES). 

САЩ вече са свидетели на подобно развитие. Изследване на Центровете за контрол и превенция на заболяванията, публикувано в четвъртък, твърди, че над 100 000 души, диагностицирани с алергия към червено месо и млечни продукти от 2010 г. насам, всъщност са били ухапани от кърлеж. Паразитът, наречен Lone Star, е разпространен в Североизточните и Южните щати, но все по-често се появява и в други райони. 

Състоянието се развива седмици, до месец след ухапването и започва с обриви, болки в корема, затруднено дишане, замаяност, подуване на езика и клепачите – симптоми, които настъпват часове след консумацията на червено месо или млечни продукти. 

Експертите смятат, че от този вид алергия са засегнати около 450 000 души, които дори не го подозират. Смъртни случаи не са регистрирани, но цифрата означава, че ухапването от кърлежа е причинило десетата по мащаби хранителна алергия в САЩ, казва Скот Коминс от Университета на Северна Каролина, който е един от авторите на изследването. 

Алергията, наречена Синдром алфа-гал (AGS), се активира от взаимодействието между вещества в слюнката на кърлежа и въглехидрата алфа-гал, съставка на червените меса и млякото, предизвиквайки силна имунна реакция. До момента кърлежът Lone Star и AGS не са регистрирани в Европа, но предаваните от кърлежи Лаймска болест и Марсилска треска избухват всяко лято, включително в България.

В  Германия пък е забелязан тропическият кърлеж Hyalomma. Видът, който се смяташе за изчезнал от 1975 г., може да пренася опасната кримско-конгоанска треска. Паразитологът Александър Матис от университета в Цюрих обяснява появата на Hyalomma с глобализацията на туризма и огромния търговския внос и предупреждава, че паразитът не вирее в по-хладния климат на Европа, но със затоплянето, това може да се промени.

Топенето на ледниците също държи епидемиолозите нащрек, защото освобождава отдавна изчезнали вируси и бактерии, причинители на забравени заболявания, чието развитие при съвременния човек не може да се предвиди.