Как в древен Китай са охлаждали домовете си

В епохите преди климатизацията т.нар. „небесни кладенци” в Южен Китай са осигурявали микроклимата в дома. „Тези вътрешни дворове са проветриви и добре засенчени, с естествена прохлада и дори дзен-атмосфера, толкова освежаваща и рядка в съвременния свят“, казват обитатели на реставрирани постройки от времето на династиите Мин и Цин (1368 - 1911), когато китайските домове са приютявали различни поколения, пише Journal of Nanchang University. 

Небесният кладенец в китайската архитектура е правоъгълен атриум, заобиколен от четирите страни с жилищни помещения. Когато духа над небесния кладенец, вятърът навлиза в пространството между постройките отгоре, създавайки постоянна естествена вентилация. Освен това, небесния кладенец осигурява дневна светлина и създава ефективен топлинен буфер пред външната горещина. Когато няма вятър, въздухът също циркулира заради „ефекта на комина”, особено в дълбоките небесни кладенци, заобиколени от няколкоетажни постройки. 

Най-голямата тайна на небесния кладенец обаче е ефектът на т. нар. изпарително охлаждане. Ключовата му част са съоръженията за събиране на дъждовна вода от покривите, чрез специално изградени канали, водещи до малък басеин или подземно водохранилище под небесния кладенец, снабдено с тръбна охлаждаща система под целия имот. Проучванията са установили, че температурите в някои от старите небесни кладенци в Южен Китай са с до 4,3°C по-ниски от външните.

В съвременен урбанизиращ се Китай правителството играе ключова роля във възраждането им, въвеждайки от 2013 г. „зелен стандарт” за новите сгради, вкл. да пестят ресурси, да оставят малък въглероден отпечатък, да са проектирани и строени с естествена вентилация, добра изолация и екологични материали. 

Реставрирани или нови сгради с небесни кладенци ползват например бутиков хотел, музей, чийто микроклимат позволява и малък вътрешен парк с вековни дървета, и дори цяло туристическо село, застроено с кръгли къщи с небесни кладенци и големи засенчващи стрехи в провинция Съчуан, известна с горещото си и влажно лято. Друг пример е Националният научен център за инженерни технологии на тежки превозни средства в източния град Джинан - 18-етажна кула със стъклени стени и гигантски небесен кладенец от петия до последния етаж, при изключително добра енергийна ефективност на сградата. 

„Зелената мъдрост“ на пасивното охлаждане с небесни кладенци вдъхновява и съвременната адаптивна към климата архитектура в Европа, съобразно европейските дадености и... европейското поведение. „Осветлението, климатизацията и водоснабдяването са толкова леснодостъпни, че зависим от тях, без да се замисляме за енергийните разходи. Няма да е лесно да живеем екологично, ако не се разделим с това поведение“, казва Уанг Женгфенг, архитект и пост-докторант по хуманитарни науки в Института за териториални изследвания към Лайденския университет в Нидерландия. 

Като пионер на възраждането на европейския атриум, съчетан с качествата на китайския небесен кладенец, тя посочва и още едно предимство на това прохладно постранство – да се развие като място за социални контакти, с почти ритуалното значение да събира заедно съвременните „пленнници” на бетона и стъклото, отдалечавайки ги от определението „затворници на климатика”.