Москва разпалва конфликти в Източна Европа

Москва разпалва конфликти в Източна Европа Снимка: e-ir.info

Депутат от Руската държавна дума обяви България и Румъния за следващи цели на „украинския сценарий”, след като Русия приключи войната в Украйна

Според Пьотр Толстой, българското Черноморие е пълно с руски граждани, които само чакат сигнал, за да започнат провокативни действия. Но не само България и Румъния са „на прицел”, както се вижда от публикация на ru.krymr.com. 

По подобен начин председателят на комисията по отбрана в Държавната дума преди дни обясни. че „хилядите наемници” на ЧВК Вагнер, „изпратени в Беларус” са „шоков юмрук,” който за часове може да превземе Сувалкския коридор – 100-километрова гранична ивица между Полша и Литва, която хипотетично би могла да послужи като сухопътна връзка между Беларус и Калининградска област. 

Владимир Путин разшири темата с Германия, излагайки отново „авторска” версия за историята, цитирана от "Интерфакс". Преди „специалната” си военна операция, руският президент разясни, че Украйна е създадена от Ленин, а сега оповести, че Полша трябва да е благодарна на Сталин, който върнал суверенитета на завоюваната от Хитлер страна, „изоставена от западните съюзници” и плюс това „подарил” на Полша „значителна територия германски земи”.

В отговор полското външно министерство обяви, че ще привика руския посланик във Варшава, а премиерът Матеуш Моравецки коментира: „Сталин е военнопрестъпник, отговорен за смъртта на стотици хиляди поляци. Историческата истина е неоспорима”. 

След тези изявления обаче мнозина аналитици разглеждат по друг начин думите на основателите на ЧВК Вагнер Евгений Пригожин и Дмитрий Уткин, които на 19 юли публикуваха видео, в което твърдят, че частната армия „тепърва” ще се докаже. „Това не е краят, това е само началото на най-голямото дело в света, което ще бъде извършено много скоро. Добре дошли в ада”, казва Уткин.

На свой ред Александър Лукашенко съобщи в разговор с Владимир Путин, че „Вагнеровци” започнали „да го напрягат”, настоявайки да ги пусне на запад, „на екскурзия до Варшава, до Жешов“, където е разположено летището, снабдяващо Украйна с военна помощ.

Ukraine Invasion Day 509: counteroffensive operations continue plus Black  Sea drone strikes
Карта - dailykos.com

В отговор, полските власти обавиха, че сформират специален сапьорен батальон за защита на Сувалкския коридор, съобщи в Тwitter ръководителят на Министерството на отбраната Мариуш Блашчак, допълвайки че военното подразделение няма да е последното, целящо "да укрепи източния фронт на НАТО".

Полски медии припомнят, че темата за анексирането на Полша е в обръщение поне от 2017 г., с изявления от типа, че  „в дългосрочна историческа перспектива тази територия трябва да бъде погълната от Русия”, посочи тогава пред lenta.ru бившият шеф на Министерството на държавната сигурност в Донецката „народна ребуплика”.

Политически експерти коментират че всички тези изявления са опити за дестабилизиране на бившите страни от съветското пространство, и особено Полша, която поиска от Германия € 1.3 трилиона компенсации за щетите от Втората световна война. Берлин смята, че въпросът е приключен, тъй като Полша не е поставила исканията си след края на войната и освен това е била компенсирана с източните региони на Германия. Според Варшава обаче, сегашна Полша няма нищо общо със „съветската колония”, на която са „подарени” въпросните германски земи.

„Ясно е, че Путин няма да атакува Полша и не е готов да се бие със страните от НАТО“, казва военно-политически експерт пред theins.ru, посочвайки, че целта на руския президент е да разпалва международни конфликти, без значение в каква посока, но оста „Германи – Полша – Украйна” е приоритет, тъй като там действително тлеят исторически противоречия. Колкото до България, Москва очевидно разчита на проруски политически формации, познати с практиките си да подкрепят Русия при всякакви ситуации и да всяват паника сред българското население. 

По същия начин намеците на Владимир Путин и обкръжението му хипотетично могат да намерят почва и в управляващата полска партия с нейната антигерманска реторика, и сред крайната германска десница. Не е хипотеза обаче, че Москва окончателно се разделя с фалшивия си имидж на световен „страж на мира”, заявавайки все по-ясно териториалните си апетити, несъвместими с понятия като суверенитет или международно право.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: