Европейският съюз, мигрантите и меморандумът за разбирателство с Тунис

След дълги слухове, преди седмицата ЕС подписа своя меморандум с Тунис, прокламиран шумно като стъпка към овладяване на нелегалната миграция. В действителност, сделката включва пет теми: макроикономическа стабилност, търговски потоци, зелен преход, контакти между хората и миграция.

Въпреки че текстът ще продължи да се конкретизира, някои първоначални цифри вече са ясни: ЕС ще предостави € 150 милиона бюджетна подкрепа за тунизийското правителство, € 105 милиона за управление на миграцията, € 307,6 милиона за преносна линия за възобновяема електроенергия и до € 150 милиона за изграждането на подводен оптичен кабел.

Тези смайващи цифри, приближаващи се до милиард, може да бъдат допълнени с пакет от още € 900 милиона макрофинансова помощ, въпреки че тази силно обсъждана част не влезе в окончателния текст на споразумението, тъй като зависи от отделен заем, за който Тунис преговаря с Международния валутен фонд.

Накратко, на масата са големи пари. Но за ЕС, провъзгласил се крепост на човешките права, компромисът далеч не е само финансов. Тунис, единствената страна, приближила се до демокрацията след Арабската пролет, напоследък рязко зави към авторитаризма. Преди две години тунизийският президент Каис Сайед разпусна парламента и разшири правомощията си, продължавайки с репресии срещу гражданското общество, подкопаване на съдебната независимост и потискане на свободата на словото.

По-рано тази година Сайед си навлече острите упреци на ООН, след като заяви, че „пълчищата нелегални мигранти“ от Субсахарска Африка са част от „престъпен план за промяна на демографския пейзаж на Тунис и източник на насилие, неприемливи престъпления и практики“. Реториката му подхрани вълна от насилие срещу чернокожи в Тунис, с множество инциденти с изоставени в пустинята или изтласкани към либийската граница мигранти. 

Human Rights Watch документира „практики” като „побои, използване на прекомерна сила, случаи на изтезания, произволни арести, колективни експулсации, опасни действия в морето, принудителни изселвания и кражби на пари и вещи“.

„Във времена на геополитическа несигурност е важно да задълбочим сътрудничеството с нашите стратегически партньори“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след срещата ѝ с президента Каис Сайед в Тунис, в присъствието на италианския премиер Джорджа Мелони и министър-председателят на Нидерландия Марк Рюте.

Отстъплението от демокрацията не беше предмет на разговор при посещението им, въпреки че бруталната ситуация с мигрантите в Тунис засяга директно Италия, която се бори с неконтролирани мигрантски потоци. Вместо това тримата лидери се снимаха с блестящи усмивки с президента Сайед, приветствайки меморандума като дипломатически триумф.

Високопоставен служител в ЕС отбеляза, че тунизийските власти не могат да правят каквото си искат с предоставените средства, тъй като паричните потоци ще бъдат контролирани. По-голямата част от планираните € 105 милиона за миграцията например, ще минат през международни организации, а останалите ще отидат при граничната охрана под формата на плавателни съдове и радари.

Въпреки това, ЕС ще изпрати силна бюджетна подкрепа директно в хазната на тунизийското правителство, където изразходването ѝ може да се окаже трудно за проследяване, посочиха няколко евродепутати. „Каис Сайед е авторитарен владетел, а не добър партньор. Сключена е сделка с жесток и ненадежден диктатор“, каза на бурните дебати в ЕП Софи ин'т Велд, либерален депутат от Нидерландия – и не са малко тези, които са съгласни с нея.