Икономическите проблеми насочиха Турция към Запада

Реджеп Тайип Ердоган досега успяваше да поддържа баланс в отношенията си с Русия и западните държави, но необходимостта от бизнес връзки с развитите страни, както и ударът, който юнският бунт на ЧВК „Вагнер” нанесе върху позициите на Владимир Путин, накараха Ердоган да промени ориентацията си.

След началото на войната в Украйна той не подкрепи антируските санкции и страната му спечели добри пари от това. Турция увеличи своя износ за Русия и създаде паралелен внос в Руската федерация, а руснаците станаха основни купувачи на турски туристически имоти и други туристически услуги. 

В същото време турските власти частично се съобразиха със санкциите срещу Русия - ограничиха обслужването на руската картова платежна система „Мир” и затвориха маршрутите за реекспорт на стоки с двойна употреба. Но след като спечели президентските избори през май, Ердоган се изправи пред проблемите на турската икономика. Инфлацията в Турция достигна 85% в края на 2022 г., за пет години турската лира  падна с 90%, а дефицитът по текущата сметка за 2022 г.е 5,4% от БВП.

Ръстът на износа за Русия не подобри външнотърговската ситуация и Ердоган практически не може да се справи без сътрудничество със западните страни, с които е в конфликт през последните години, подхранвайки националистическите настроения в страната, казват експерти. 

„Има разбиране, че Турция принадлежи на Запада и нейното бъдеще в средносрочен план е там“, казва пред WSJ депутатът и бивш турски посланик в Русия Айдън Сезгин.

Ердоган вече назначи за министър на финансите обичания от инвеститорите Мехмет Шимшек (вицепремиер и министър на финансите от 2009-2018 г.), а централната банка удвои лихвените проценти. На външнополитическия фронт турският президент също предприе поредица от приобщаващи стъпки – след една година възражения се съгласи Швеция да се присъедини към НАТО и заяви: „Няма съмнение, че Украйна заслужава да бъде член на НАТО“.

Ердоган се срещна и с Володимир Зеленски в Истанбул и изпрати у дома командирите на батальон „Азов“ без никакво обяснение, въпреки че според условията за обмен на военнопленници с Русия, те трябваше да останат в Турция до края на военните действия. 

Освен това Турция за първи път ще достави на Украйна самоходни артилерийски установки T-155 Firtin, докато досега доставяше само боеприпаси. Медиите съобщиха и за начало на строителството на завод за дроновете „Байрактар” в Украйна, а Ердоган призова за възобновяване на преговорния процес за присъединяване на Турция към ЕС.

Макар да смята, че бунтът на Евгений Пригожин отслаби позициите на Владимир Путин, Ердоган няма да се отвърне напълно от Русия, смятат експерти. Балансът ще бъде по-труден, но „Турция ще се опита да намери начин да укрепи връзките си със Запада, без да изоставя специалните си отношения с Русия“, казва пред WSJ бившият турски дипломат Гюлру Гезер, който е работил в Русия и САЩ. 

Москва няма друг избор, освен да приеме ситуацията такава, каквато е, коментира The Moscow Times. „Турция е член на Северноатлантическия алианс и има своите задължения. Това никога не е било тайна и в това отношение никога не сме носили розови очила“, каза вчера пред ТАСС прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков. Според него, Турция и Русия имат различия и не ги крият, но част от отношенията им „абсолютно отговарят” на общите интереси на двете страни.