Пет положителни констатации за България в доклада на ЕК за върховенство на правото

Пет положителни констатации за България са посочени в четвъртия годишен Доклад за върховенството на правото на Европейската комисия (ЕК), публикуван днес. Документът обхваща четири основни стълба - националните правосъдни системи, уредбата за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите, както и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимно ограничаване на властите.

„Като съществен напредък са отбелязани въвеждането на механизъм за ефективна отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор и неговите заместници, както и на съдебен контрол върху отказите на прокурора за образуване на наказателно производство“, заяви министър-председателят акад. Николай Денков преди заседанието на правителството. Това законодателство бе прието от предходното Народно събрание, като ЕК го очакваше от България повече от 10 години.

Подобреният Национален координационен механизъм за върховенство на правото също е включен в доклада със знак плюс. ЕК оценява положително и приемането на законодателство за разширяване на обхвата на правната помощ и въвеждането на задължителна медиация по определен тип дела. Комисията смята за напредък сформирането на работна група за законодателни промени за повече свобода на медиите и плурализъм. Отбелязани са и позитивни тенденции по отношение на достъпа до публичната информация. Закриването на специализираните съдилища и прокуратури и преместването на магистратите в органи на съдебната власт по техен избор без оспорване на процедурите също са посочени като стъпки в правилната посока.

В същото време ЕК изразява притеснение във връзка със състава на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към него. „Тези коментари от години стоят на вниманието на законодателния орган и се очаква да бъдат решени в следващите седмици или месеци. Това зависи от темпото, с което работи Народното събрание“, подчерта премиерът.

Комисията е критична и по отношение на превенцията и противодействието на корупцията. Причини за това са липсата на осъдителни присъди за корупция по високите етажи на властта и възприятието на експерти и бизнеса за високи нива на корупция в публичния сектор. По думите на премиера предложените в Народното събрание промени с цел реформа на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество са една от възможните реакции на тези критики. „Необходимо е част от тези промени да бъдат допълнително развити с промени в Конституцията. Тази дейност започна в това Народно събрание, но ще отнеме поне няколко месеца, за да се стигне до законодателни решения“, заяви акад. Денков.

Според общата оценка на ЕК България и Румъния изпълняват задоволително условията по Механизма за сътрудничество и проверка, поставени при влизането им в ЕС. Ето защо Комисията ще предприеме последните стъпки към окончателно затваряне на този механизъм за двете страни членки. „С това България и Румъния ще се включат в общия хоризонтален европейски механизъм за върховенство на правото на ЕС, който се отнася до всички други държави. Крайното решение зависи от Съвета на ЕС“, обясни премиерът.

Затова е важно страната ни да изпълни в пълнота препоръките в доклада до следващото заседание на Европейския съвет през есента на тази година. „Това е възможно. Правителството ще направи това, което зависи от него. Надяваме се, че в Народното събрание ще има достатъчно конструктивен дух и политическо желание тези теми да бъдат приключени“, заяви министър-председателят. Той подчерта, че реформите трябва да се направят не толкова заради препоръките на Европейската комисия, а защото българските граждани и бизнес се нуждаят от върховенство на правото.
 

МС