Как древните гърци не позволявали на безмилостни нарциси да завладеят тяхната демокрация

Древна Гърция в много отношения е била брутално общество. Воюва почти непрекъснато, робството е рутинно и жените могат да очакват само нисък статус в обществото.

Има обаче една важна концепция, в която древните гърци са били по-напреднали от съвременните европейски общества: техните изтънчени политически системи. Гражданите на древна Атина са разработили политическа система, която е по-истински демократична от днешните Великобритания или САЩ.

Нашата съвременна концепция за демокрация всъщност е деградация на оригиналната гръцка концепция и има много малко общо с нея. Съвременната демокрация е просто представителна, което означава, че ние избираме служители, които да вземат решения от наше име, като стават членове на законодателните ни органи.

Древните гърци са практикували пряка демокрация. Това буквално е „сила на хората“. И те с взимали мерки специално, за да гарантират, че безмилостните, нарцистични хора не могат да доминират в политиката.

Последните политически събития показват, че имаме много какво да научим от атиняните. Вероятно ключов проблем в съвремието е, че не сме достатъчно строги по отношение на хората, на които позволяваме да стават политици.

Има много изследвания, които показват, че хора с отрицателни черти на личността, като нарцисизъм, безпощадност, аморалност или липса на емпатия и съвест, са привлечени от роли с висок статус, включително политиката.

Следователно, в една представителна демокрация хората, които се самоизтъкват като представители, включват значителна част от хора с разстроени личности – хора, които жадуват за власт поради свои злонамерени характеристики.

И най-безпорядъчните и злонамерени личности – най-безмилостните и аморални – са склонни да се издигнат до най-високите позиции във всяка политическа партия и във всяко правителство. Това е феноменът на „патокрацията“,обсъждан надълго и нашироко в новата книга „Прекъсната връзка: Корените на човешката жестокост и как връзката може да излекува света“ (DisConnected: The Roots of Human Cruelty and How Connection Can Heal the World) на професора по психология от Leeds Beckett University Стив Тейлър.

Много американски специалисти по психично здраве твърдят, че Доналд Тръмп има сериозно разстройство на личността, което го прави негоден за ролята на президент. Това включва и племенницата на президента Мери Тръмп, която е квалифициран психолог.

Едно от основните притеснения е очевидният му отказ да поема отговорност за своите действия или грешки. При Тръмп правителството на САЩ на практика се превърна в патокрация.

В Обединеното кралство Борис Джонсън показа подобни черти на личността. Пресен пример е неговата раздразнителна, нарцистична реакция на доклада на Камарата на общините, според който той умишлено е подвеждал парламента многократно, докато е бил на пост.

Отново и отново Джонсън вероятно е показвал самозалъгваща се неспособност да признае грешките или да поеме отговорност за действията си – заедно с черти на нечестност и находчивост, които са характерни за личност на „тъмната триада“.

Древни демократични практики

Древните атиняни са били много наясно с опасността неподходящи личности да получат власт. Техният стандартен метод за избор на политически служители бил сортиране – случаен избор чрез жребий. Това е начин да се гарантира, че обикновените хора са представени в правителството и за предпазване от корупция и подкупи.

Атиняните били наясно, че това означава риск от прехвърляне на отговорността на некомпетентни хора, но смекчават риска, като гарантират, че решенията се вземат от групи или съвети. Различни членове на групата поемат отговорност за различни области и действат като проверка за поведението на другите.

Атинската демокрация е директна и по други начини. Политическите решения, като например дали да се тръгне на война, изборът на военни лидери, или номинацията на магистрати, се вземат на масови събрания, където се събират хиляди граждани.

Минимум 6000 граждани трябвало да приемат каквото и да било законодателство. Гражданите обикновено гласували с вдигане на ръце –понякога държащи камъни или парчета счупена керамика – и решенията се приемали с обикновено мнозинство.

Древните атиняни са практикували също система на остракизъм, не по-различна от някои егалитарни групи на ловци-събирачи (които също са били наясно с опасността алфа мъжкарите да доминират в групата). Острацизмите се извършват всяка година, когато разрушителни хора, застрашаващи демокрацията, са номинирани за експулсиране.

Ако достатъчен брой граждани гласуват „за“, разрушителите се прогонват от града за десет години. В известен смисъл, решението да се откаже на Джонсън парламентарен пропуск на бивш член може да се разглежда като форма на остракизъм за предпазване от корумпиращото му влияние.

Завръщане към пряката демокрация

Сортирането все още се използва в съвременните демокрации, най-вече при съдебните заседатели, но тези древни демократични принципи могат да се използват много по-широко за положителен ефект.

Всъщност, през последните години много политически мислители препоръчват съживяване на селективността в правителството. През 2014 г. Александър Гереро, професор по философия в университета Рутгерс, публикува влиятелна статия, застъпваща това, което той нарича „лотокрация“ като алтернатива на представителната демокрация.

В тази система управлението се осъществява от събрания на „законодателни органи с един въпрос“, които се фокусират върху конкретни проблеми като земеделие или здравеопазване. Членовете на законодателните органи се избират чрез жребий и вземат решения след консултации с експерти по съответната тема.

Известната политоложка Хелене Ландемор застъпва подобен модел, при който събрания от произволно избрани граждани (с размери от 150 до 1000 души) вземат политически решения.

Моделът на Ландемор на „отворена демокрация“включва също референдуми и „примки за обратна връзка от тълпата“, когато голям брой хора обсъждат политики в интернет форуми и обратната връзка се предава на законодателите.

Също така, политическият философ Джон Бърнхайм използва термина „демархия“ за политическа система, съставена от малки произволно избрани „граждански журита“, които обсъждат и решават публични политики.

Подобни мерки биха били начин за намаляване на вероятността хора с разстройства на личността да постигат власт, тъй като биха направили лидерските позиции по-малко привлекателни за безмилостни и аморални хора.

Пряката демокрация означава по-малко индивидуална власт и повече проверки и ограничения за индивидуалната власт. Правителствата и организациите стават по-малко йерархични, повече кооперативни отколкото конкурентни, базирани на партньорство, а не на власт.

Това означава по-малко възможности за хора с разстройства да задоволяват жаждата си за господство в политическата сфера. Тогава ще се освободим от патокрацията и целия хаос и страдание, които тя причинява.