Седем години по-късно: какво мисли за Brexit младото британско поколение?

Лив Стобарт, на 15 години през 2016, казва, че чувайки резултатите 52% „за” излизането на Великобритания от ЕС, срещу 48% противници на напускането, „сърцето ѝ се свило” – както и на 62% от шотландците, които не приеха Brexit. „Бях шокирана и обезсърчена. Нямах думата за бъдещето си! Сега подкрепям повече идеята за независима Шотландия, но виждам каква бъркотия причини Brexit след 70 години партньорство с ЕС, и дори не си представям какво би станало, ако Шотландия скъса с Обединеното кралство след 400-годишно партньорство!“, реалистка е Лив. Тя обаче има решение – с роднини французи, младата шотландка вече очаква френски паспорт. „Щастлива съм, че не съм блокирана като връстниците ми. Веднага след като получа френския си паспорт, се местя!“, прави планове Лив Стобарт.

През 2016 Том Портсмут е само на 14, но вече следва мечтата си да стане професионален колоездач. „Нямах представа какво ме чака", казва сега Том. Преди Brexit пътят на британските колоездачи към Европа е добре трасиран, но след напускането на ЕС им трябва добър договор с европейски клуб, за да получат виза за пребиваване – и според Том, това е голяма пречка пред кариерата на младите спортисти.

Туристическата виза дава на британците правото на максимум 90 дни престой в Европа, което означава, че за да участва в конкретни спортни събития, колоездачът пътува прекалено често, а „хората не разбират финансовата, физическата и емоционалната цена на всичко това". В момента Том е намерил решение за развитието си - състезава се за белгийския клуб Bingoal Wallonie, но притесненията му са реални – все повече колоездачни отбори намаляват приема на млади британци и предпочитат европейски състезатели, заради досадните административни процедури. „Но това няма да ме спре да преследвам мечтите си”, казва младият колоездач.

„Бях последна година в училище, когато се случи Brexit и го подкрепих”, казва пред Euronews Зак Бътлър, понастоящем начален учител. Семейството му, приятелите му, както и мнозинството в неговия избирателен район са традиционни привърженици на торите и са гласували за Brexit. Седем години по-късно Зак се чуди дали би взел същото решение днес – както и две трети от британците, гласували за Brexit, според проучване на YouGov от май 2023 г. 

"Brexit не беше добре планиран – и не изпълни много от обещанията си", отчита сега Зак Бътлър. Особено го притеснява неосъщественото допълнително финансиране за Националната здравна служба – пореден провал в обещанията на консерваторите, които проведоха Brexit. Зак обаче все още вярва, че Brexit може да донесе някои положителни промени. „Не обичам да се доказва, че греша“, смее се той, но признава, че би искал да преподава в международно училище в Европа, която възможност „вероятно е изчезнала”, така че ще трябва да се задоволи с опцията за работа в Канада, Нова Зеландия, Австралия. Той се надява да оцени Brexit по-добре след 15 години. 

През 2016 Хюго е ученик, но и страстен музикант, тромпетист с големи амбиции в джаза. Спомня си, че резултатът от Brexit го е разстроил дълбоко „защото нямах абсолютно никакъв контрол върху решението“. Учил е джаз музика в британски университет и миналата година с ентусиазъм е успял да продължи с две годишна магистърска програма по модерна музика и джаз в Барселона. Но след радостта от приемането в престижната каталунска консерватория, за Хюго започа нещо, което той нарича „административен кошмар”.

Само документацията преди преместването му струва около £ 500 (заедно с адвокатския хонорар), а догодина ще му трябват още толкова за здравна застраховка. За щастие, студентската виза му позволява да работи и да посреща разходите си в Барселона и Хюго възнамерява да се възползва от това максимално, защото знае, че ще бъде трудно да остане в Испания, след като вече не е студент. „Бих искал да получа виза за свободна практика, за да остана, но реално погледнато не бих могъл, докато не стана известен музикант”, мечтае джаз-тромпетистът.