Нещастното детство ускорява стареенето, установиха учени

Учени от Северозападния университет в Чикаго (САЩ) публикуваха резултатите от свое изследване, което показва, че нещастното детство и неблагоприятните детски преживявания могат да ускорят епигенетичното стареене.

Проучването, публикувано в списание JAMANetworkOpen, се основава на анализ на данните от изследването на риска от развитие на коронарна артериална болест при млади възрастни (CARDIA). Учените анализират два контролни момента от време на CARDIA - 2015 година, в която е проведено проучване за неблагоприятния опит в детството, и 2020 г.

Въз основа на нивото на метилиране на ДНК, специалистите измерват епигенетичната възраст при участниците в изследването. Метилирането е епигенетичен фактор, който влияе върху активността на гените, без да променя самата последователност на ДНК. Изследователите сравняват нивото на биомаркерите на участниците, преживели четири или повече негативни събития през детството, с нивото на участниците, които са имали по-малко от четири такива събития.

Резултатите от проучването показват, че хората, които съобщават за чести негативни преживявания в детството, имат значително по-голяма епигенетична възраст в сравнение с хронологичната им възраст, независимо от социално-икономическия им статус както в ранна възраст, така и в по-късните години. Нещо повече, тези хора са по-малко склонни да встъпват в брак, пушат по-често, по-малко физически активни са и имат по-ниски нива на доходи.

Тези резултати са важна стъпка в разбирането на взаимовръзката между детските преживявания и физическото здраве на възрастните. Те подчертават не само психологическото въздействие на неблагоприятното детство, но и неговите дългосрочни последици за физиологичното състояние на човека.

Водещият изследовател д-р Джон Смит изразява надежда, че тези резултати ще помогнат за формирането на по-задълбочено разбиране на механизмите на епигенетичното стареене и ще позволят разработването на ефективни стратегии за подобряване на здравето на възрастните, преживели травматично детство.

Въпреки че изследването все още не може да предложи конкретни препоръки за предотвратяване на епигенетичното стареене, то отваря нова област на изследване и призовава обществото да обърне повече внимание на детската психология и благополучието на децата.