Учени потвърдиха способността на мозъка да запомня непознати думи насън

Има хипотеза, че насън можете да  учите по-бързо и по-ефективно от обикновено, основното е да го направите правилно. Учените са доста скептични към подобни твърдения, въпреки че има някои доказателства, че мозъкът наистина е в състояние да обработва и съхранява информация, получена в определена фаза на съня. За да проверят това, изследователи от университета в Берн проведоха необичайни експерименти с доброволци.

Техните резултати са представени в онлайн библиотеката bioRxiv.

От гледна точка на обучение, бавният (дълбок) сън е от първостепенно значение - по-конкретно, първата му фаза, по време на която мозъкът редува къси вълни на активност, пикове и спадове, продължава около 30 секунди. Флавио Шмидиг и колегите му са разработили алгоритъм, който използва ЕЕГ данни, за да предвиди точното начало на следващия пик и спад на мозъчните вълни. Този алгоритъм е използван за експерименти с 30 доброволци (с немски език - роден).

На доброволците пускали кратки двусрични думи: на едното ухо - на немски, а на другото - в условен "превод". Такъв „превод“ представлявал случаен набор от срички, които не съществуват в действителност, за да се изключи случайното влияние на миналото запознаване на участниците с чужди езици. Половината от доброволците са чували тези думи по време на върховете на мозъчната активност, а втората - по време на периоди на рецесия. Общо те слушали по 27 думи, принадлежащи към три категории понятия - животни, места и инструменти. Всяка дума се пуска четири пъти.

Ефективността на такова обучение е проверена след 12 часа. На доброволците отново била пусната „преведената“ дума и били помолени да я причислят към една от трите категории. Ясно е, че при произволен отговор вероятността да се избере правилният е около 33 процента и точно това е резултатът, който демонстрира групата, която е чула думи насън в периоди на пикова мозъчна активност. Във втората група цифрата е малко по-висока - 37 процента, което почти не се различава от случайното. Въпреки това, когато учените направили повторен тест 24 часа по-късно, тази група се представила по-добре с 41 процента верни отговори.

Статистическият анализ потвърди, че това не може да е просто съвпадение. Учените заключават, че когато думите се възпроизвеждат по време на кратките рецесии на мозъчните вълни по време на началния период на дълбок сън, се получава известно запаметяване.

Този ефект обаче в най-добрия случай може да се нарече доста умерен. По-скоро демонстрира самия факт на способността на мозъка да улавя и съхранява нова информация по време на такива моменти на сън и е малко вероятно да се превърне в сериозен метод за обучение.