Антон Антонов от Вършец: Никога не е късно човек да сбъдне мечтата си

- Защо точно Килиманджаро, с какво Ви привлече този връх, наричан поетично „ледената шапка на огнената Африка“?

- Интересувам се от Килиманджаро от много години, като един от най-достъпните първенци на континент, който може да бъде покорен от човек, който не е професионален алпинист. Сигурно съм изчел хиляди страници информация и съм изгледал хиляди видео клипчета на тази тема, докато случайно не се натъкнах на едно обявление, че фирмата Adventure Теаm Bulgaria организира тур до Килиманджаро с цел поставяне на световен рекорд по най-масово едновременно изкачване на върха, т.е. най-многобройна група туристи се изкачва по едно и също време на най-високия връх на африканския континент. Това окончателно ми даде стимул за осъществяване на дългогодишната ми мечта, чието реализиране все отлагах с оправданието за липса на средства и време.

- От колко човека се състоеше групата, как се организирахте да заминете?

- Когато разбрах, че се организира изкачване на Килиманджаро с цел поставяне на световен рекорд за най-многобройна група от хора, изкачили едновременно върха, се обадих по телефона, записах се и цялата минала година за мен беше по-скоро психическа подготовка, трябваше да се настроя психологически за този преход.

Организацията от страна на фирмата беше много добра. Самата подготовка започна от февруари миналата година, в една от социалните мрежи се създаде група, за да си комуникираме помежду си, самолетните билети се закупиха през юли 2022 г. Финансирането на експедицията е изцяло за сметка на участниците, всеки, желаещ да се включи в инициативата, сам си поема разходите. 

Групата беше от 59 човека, събрахме се на 13 януари тази година в София, откъдето ни предстоеше тръгването, не познавах абсолютно никого. От цяла Северозападна България бяхме само двама представители – аз и Евтим Стефанов от Видин, който е създател на  Центъра за приключенски туризъм в Белоградчик за летене с въздушни балони. Впоследствие разбрах, че групата е от много готини хора. Излетяхме на 14 януари, посред зима за Килиманджаро, с прикачване през Доха, столицата на Катар. Кацнахме на международното летище Аруши в Килиманджаро, настанихме се в хотел в Моши (това става през почивните дни, в събота и неделя) и в понеделник рано сутринта бяхме на входа на природния парк Килиманджаро за регистрация за влизане и тръгнахме.

-    Труден ли беше пътят към върха през зимата? Сигурно се изисква сериозна организация за едно такова пътуване, с какви трудности се сблъскахте?

- Килиманджаро се намира на 3 градуса географска ширина южно от Екватора, така че нямаше сняг тази година (но миналата година, когато са се качвали по това време, е имало). 

Първият ден, до първия базов лагер, се върви през тропическа гора, която е много красива. Въпреки своята впечатляваща височина, Килиманджаро е сравнително лесна за изкачване планина, физически преходът не е много труден, но и не е за всеки, човек все пак трябва да има добра физическа форма, за да се изкачи до върха.

Групата ни от 59 човека се придружаваше от 180 човека спомагателен екип, който включва носачи на багажа, готвачи, технически екип, който опъва палатките за нощуване и престой, на другия ден палатките се събират от тях, носят се до другия базов лагер и т.н.  През целия път към върха са разположени базови лагери и когато човек се почувства недобре, веднага му се препоръчва да се откаже от изкачването и да слезе до по-долния лагер.

Изкачването и слизането е 70 километра и ни отне общо 7 дни – 6 до върха и един ден обратно. Най-късият маршрут беше 6-7 километра, а най-дългият преход – 18 километра, изминати за един ден. Съществуват няколко маршрута, ние избрахме най-живописния от тях, който не е от най-леките, нарича се Machame route (Машаме роут). Това е най-красивият маршрут за изкачване в планината, също така известен като „Пътят на уискито“, който включва още един, допълнителен базов лагер, с цел аклиматизация, той е разположен на височина над 4 хил. м. 

Най-труден и критичен се оказа четвъртият ден, тъй като на обяд започна непрестанен дъжд – много интензивен и много напоителен. Пристигнахме мокри в лагера, имаше хора, на които целият им багаж беше мокър, нямаше с какво да се преоблекат. Видях смутените им лица, но дори и тогава никой не говоряше за отказване и връщане. Всъщност при достигането до този лагер водачите ни предупредиха, че ако някой реши да се откаже от изкачването, тук е моментът, по-нататък няма да има такава възможност. Никой не си и помисли – и мокрите, и сухите не пожелаха да се откажат. Времето се оказа толкова променливо, че изведнъж пекна слънце, опънахме простори за сушене на багажа, изсушихме дрехите, палатките за храна се оборудваха в сушилни, затова приготвянето на вечерята ни се забави, но на другия ден всички бяхме в топ форма и продължихме нагоре.

На финалния участък на всеки двама човека от групата имахме по един местен водач. На петия ден бяхме в т. нар. „Атакуващ лагер“, разположен на 5 хил. метра височина, който се казва Косово. На върха бяхме на шестия ден сутринта. По обратния път тръгнахме в 12 ч. през нощта с фенерчета на главите, защото по принцип времето тук се разваля следобед и всички групи тръгват през нощта. Тъй като нашата група беше доста голяма, тя беше разделена на две – едната, с по-слабо подготвените физически, тръгна по-рано, а по-тренираните – по-късно, за да се съберем на върха по едно и също време и да можем да направим обща снимка, за да се регистрира рекордът.

Температурата на върха беше от -7 до – 10 градуса по Целзий, но надолу беше по-топло, като цяло не ни е било студено, спяхме в палатки в спални чували и разбира се, в дебели дрехи.

На връщане, като награда от фирмата-организатор на изкачването, имахме 4-дневна екскурзия до остров Занзибар, като ние си платихме само нощувките.

- Какво интересно видяхте в Занзибар?

-   Друга култура, страхотни плажове,  невероятно красиви изгреви и залези, хубав климат. Самата Танзания не е много развита, но там, където отсядат чуждестранни туристи, условията са чудесни и местата са поддържани. На Занзибар беше един нон стоп купон до зори, има много бийч барове и хотели.

Между другото, в цяла Танзания не видях нито един фас от цигара. Дори когато групата ни събира боклук и се събере 20-килограмов чувал, човек от спомагателния екип хваща чувала и заминава към входа на парка.

Другото, което ме впечатли, е, че по пътя към Килиманджаро на всеки базов лагер има изградена площадка за хеликоптери за екстремни случаи и във всеки един момент човек може да бъде транспортиран бързо и да получи медицинска помощ.

- Какво е усещането да погледне човек света от връх Килиманджаро, каква гледка се разкри пред очите Ви, какви чувства и емоции изпитахте на върха?

- Усещането е неописуемо, тези чувства и емоции трудно могат да се опишат, но за мен това може да се нарече само с една дума - удовлетворение! Удовлетворение от това, че си постигнал мечтата си, че 15 години непрекъснато си живял с нея и стъпвайки на върха изведнъж разбираш, че тя вече се е сбъднала, че повече няма накъде да ходиш – ти си тук, на самия връх, издигнат на повече от 5 километра над морското равнище, издигнат си над хорската суета, над материалното. От върха се вижда цяла Кения и Танзания.

 Планинският масив Килиманджаро е образуван от три основни възвишения – Шира, Мауензи и Кибо. Ние се изкачихме на Кибо, познат още и като Ухуру, което на езика суахили означава Свобода.

Когато се качих на върха единствено имах съмнения с надморската височина дали ще ми повлияе, но за мое учудване не изпитах никакъв дискомфорт – нито главоболие, нито световъртеж, нито гадене. По време на изкачването постоянно ни се измерваше сатурацията (насищането на кръвта с кислород) и ако някой се окажеше с по-ниска сатурация спрямо надморската височина, не му се разрешава да продължи нагоре, а се връща надолу към по-ниско разположения лагер. Когато тръгнахме от България, групата ни беше от 59 души, но на „бялата шапка на Африка“ стъпихме 53 човека, останалите 6 се отказаха по едни или други причини, най-вече здравословни.

- А съгражданите Ви следяха всичко това чрез социалните мрежи и се гордееха, че техен земляк е покорил този първенец. Особено се умилиха след като публикувахте снимката си на върха със знамето на родния Вършец в ръце.

- В такъв миг на щастие и удовлетворение човек неминуемо го обземат и патриотични чувства. Знамето с емблемата на Вършец си го бях приготвил предварително, нося го с мен винаги, когато пътешествам из България или чужбина, имам го от няколко години и винаги се снимам с него, независимо дали в Ангола, в Испания или Египет. Така стана и сега – извадих го и гордо го развях на фона на внушителния Килиманджаро. 

- Регистрира ли се това най-масово изкачване на върха като рекорд на Гинес, можем ли да Ви наречем рекордьор или шампион?

- За съжаление се оказа, че в книгата на рекордите на Гинес няма обособена такава категория, затова изкачването ни беше регистрирано от Световната организация за рекордите (World Reсords Assoсiation), от която всеки от нас получи персонален сертификат, така че можем да се наречем шампиони в категорията. Преди няколко дни, на 10 юни в Пловдив на специална официална церемония ни бяха връчени сертификатите. А на излизане от природния парк в Танзания ни бяха връчени сертификати от Министерството на туризма на Танзания за това, че персонално всеки един от нас е изкачил Килиманджаро. В интернет може да се влезе с кода на сертификата и да се провери къде точно си влязъл в природния парк, в колко часа си влязъл, колко време си се изкачвал и кога си излязъл от парк Килиманджаро.

Най-важното е, че 53 българи изкачиха Килиманджаро и дадоха заявка за световен рекорд! 

- Какво е посланието Ви към хората, решили да се изкачат на Килиманждаро?

- Да следват мечтите си, защото на каквато и да е възраст човек, никога не е късно да сбъдне мечтата си! Ето, аз на 52 години осъществих мечтата на живота си.