Изкуственият интелект: на какви правила се подчинява разработването му?

Ето защо днешният дебат в Европейския парламент (ЕП) за регулациите на ИИ е толкова важен. Новото европейско законодателство изглежда смята, че ИИ може да бъде безопасен – и утре ще гласува първия в света закон за „ограничението на рисковете и насърчаването на етичното използване” на ИИ. 

Но все още има големи предизвикателства, коментира BBC News – и първото е дефиницията за ИИ. ЕП я разработва две години, за да каже, че ИИ е софтуер, който може "за даден набор от дефинирани от човека цели да генерира резултати като съдържание, прогнози, препоръки или решения, влияещи върху средата, с която взаимодействат". Според мнозина обаче, ИИ не е само това.

Вторият проблем са границите, в които се разработва ИИ. „Трябва да имаме международно сътрудничество, това не е вътрешен въпрос. ИИ не е съсредоточен в границите на една държава“, каза пред BBC News Сана Карагани, бившият ръководител на Службата за изкуствен интелект на Обединеното кралство. Засега обаче няма план за глобален регулатор на ИИ – напр. акт на ООН, въпреки че някои го предложиха.

Предложенията на Европейския съюз са най-строги и включват класифициране на ИИ-продуктите в зависимост от тяхното въздействие. Обединеното кралство включва изискванията към ИИ към действащото британско законодателство, докато САЩ имат само доброволни кодекси, в които обаче множество важни в сектора фигури се съмняват. Китай възнамерява да накара компаниите да уведомяват потребителите, когато използват ИИ алгоритъм.

ИИ вече помага в разработката на лекарства и дозирането им за пациентите, стана част от хирургична апаратура, включен е в устройство, чрез което парализиран човек проходи, използва се при решаването на проблеми като климатичните промени и пандемиите. Проучвания дори сочат, че при първични прегледи на пациенти ИИ често превъзхожда лекарите.

На другото блюдо на везните обаче е например проверката на кандидати за работа чрез ИИ, прогнозирането на възможните извършители на престъпление или възможността за създаването на масова дезинформация чрез убедителни фалшиви новини.

Заради тези противоречия ЕП иска обществеността да бъде информирана за рисковете, свързани с всеки продукт на ИИ и предвижда глоби до над € 30 милиона при нарушение на правилата. Въпросът обаче е кой ги пише – и до каква степен са предвидими резултатите от използването на ИИ.

Досега секторът до голяма степен се самоконтролираше и големите компании все още твърдят, че се съобразяват с държавната регулация – доколкото я има. Но ще поставят ли печалбите си пред безопасността на хората, ако бъдат привлечени в създаването на регулациите? От друга страна, технологичните компании едва ли ще се съгласят само на тях да падне отговорността за евентуалните правила. „Трябва да включим гражданското общество, академичните среди, хората, засегнати от тези трансформации“, казват от Lastminute.com.

Microsoft са инвестирали милиарди в ChatGPT и искат с ИИ „да премахнат тежката физическа работа“. От друга страна се очаква чатботовете да направят работниците по-продуктивни, а в някои индустрии ИИ има капацитета да бъде страхотен помощник и да създава работни места. Но много хора вече ги губят и съобщенията за замяна на работни позиции с ИИ валят отвсякъде, включително от технологични компании.

Заедно с това, двама от тримата „кръстници“ на ИИ – Джефри Хинтън и проф. Йошуа Бенгио – са сред онези, които предупредиха, че технологията има огромен потенциал да вреди. Белагио дори изрично подчерта, че ИИ не бива да се предоставя на военните – а САЩ, Русия и Китай, три страни с противоположни интереси, вече възнамеряват да обсъждат темата...

Европейският закон за изкуствения интелект няма да влезе в сила най-малко до 2025 г. "Твърде късно", казва ръководителят на ЕС по технологиите Маргрете Вестагер и заедно със САЩ подготвя „временен доброволен кодекс” за сектора, който може да бъде готов до седмици. А какво ли ще прави през това време ИИ – или хората, които могат да го използват?