Ако не можем да се справим с тях, защо просто не ги изядем?

През лятото на 2013 г. Стефано Пираино, зоолог и еволюционен биолог от Университета в Лече, Италия, се разхождал по скалистия бряг на малък остров край бреговете на Сицилия, когато забелязал изхвърлена медуза. Побутнал я и изненадващо за себе си откъснал парче и го пъхнал в устата си. „Беше солено и хрупкаво от слънцето, но много вкусно”, спомня си Пираино първия път, когато е ял медуза.

Изхвърлени на брега, след няколко дни жилещите клетки на медузите се деактивират, обяснява Пираино пред ВВС. Все пак той не препоръчва медузите да се ядат направо на брега, защото може да съдържат бактериални патогени, въпреки че ултравиолетовата радиация от слънцето ги унищожава.

Независимо от това, Пираино е привърженик на мащабното навлизане на безгръбначните в менюто на хората, на фона на все по-честите съобщения за нашествия от медузи по морските брегове. Тези демографски експлозии променят баланса на океанските екосистеми и имат потенциала да навредят на биоразнообразието, да намалят рибните запаси и да превърнат медузите в доминираща популация в морското разнообразие. Медузите се размножават изключително бързо и проявяват изключителна адаптивност, която вероятно е запазила вида им 500 милиона години.

Не всички морски биолози предвиждат подобно развитие, но нашествията от медузи зачестяват, застрашавайки не само морската фауна, но и туристическия бизнес, така че виждането „ако не можем да ги спрем, да ги изядем”, набира сила. През 2007 г. в Ирландия беше унищожена цялата индустрия в риболова на сьомга заради нашествието на милиони медузи, които покрили 26 кв. км площ на близо 11 метра дълбочина, убивайки повече от 100 000 сьомги. В Япония рибарите наблюдават необикновен разцвет на медузите от 2002 г. насам, което струва на японската риболовна индустрия милиарди йени. 

Някои учени, като Пираино, смятат, че едно от решенията е разширяването на вкусовите ни предпочитания. „Може би е дошло времето да добавим нов елемент към нашето меню – медузите“, казва Пираино. Те всъщност се ядат в цяла Азия, като особено популярни са в Китай, където присъствието им в менюто е датирано в документи от преди 1000 години. 

В западните ресторанти обаче медузите все още се срещат рядко. Тялото им съдържа 95% вода и едва 5% сухо вещество, в което протеините и ценните минерали са много, но така или иначе медузите не могат да се „класират” като надежден заместител на рибата в менюто на хората. Успешни опити обаче има. Известен ресторант в Сан Франциско е поел предизвикателството и предлага деликатеса си – медуза, увита около скарида, обилно посипани с хайвер и хрян. Блюдото се сервира вече над 10 години и може би е част от постиженията, донесли на ресторанта три звезди Мишлен.

„Вероятно са по-полезни като вид колаген“, казва Джонатан Хоутън, старши преподавател по морска биология в Queen’s University Belfast в Северна Ирландия. Действително, редица компании вече използват медузи като заместител на кравешкия и свинския колаген, който се използва за медицински цели. Компанията Jellagen в Кардиф, Уелс, казва, че колагенът от медузи предлага по-добра алтернатива, тъй е съвместим с голямо разнообразие човешки клетки.

Така или иначе, огромните популации медузи остават проблем, но както посочват учените, това се дължи и на условията, които хората създават – прекомерният риболов, по-топлите морски води,  замърсяването и развитието на крайбрежието осигуряват идеални условия за процъфтяване на медузите. Въпросът е какво ще предприемат хората. 

Едно от решенията е уловът на медузи,  насочен към хранителната индустрия. Само през 2011 г. са уловени почти 40 000 тона медузи, по-голямата част от които са изнесени за Китай и това изглежда се отрази на популацията. Но не трябва да се очаква, че уловът ще реши проблема с медузите, без хората да предприемат далеч по-отговорно управление на глобалните рибни запаси, категорични са учените.