Швеция: Стерилизирани против волята им?

От 20-те години на миналия век в страната започва да се разработва план за евгеника, основан на расовата биология. Целта е „благородна” - да се създаде общество, на което светът да завижда. Завижда обаче на времето си само нацистка Германия. „Отървали са от определен тип хора: по-слабите. Били са стерилизирани, защото са бяли бедни“, казва пред Euronews режисьорът Kил Сунстед, разкривайки тъжната съдба на семейството му в историята на насилественото стерилизиране - една позорна форма на вътрешнонационален расизъм. 

Жертвите са млади и предимно жени, оценявани като „слабоумни“, „непокорни“ от „смесена раса“, но и от eтнически малцинства, смятани за непълноценни. "Проверявали" се и физическите характеристики. Лелите и чичовците на 71-годишният сега Сунстед останали рано без майка и общинските служби решили да се погрижат, подлагайки ги първо на IQ тест. Децата обаче се провалили, тъй като често отсъствали от училище. 

„Тогава се е вярвало много на IQ тестовете, интелигентността е била много важна за властите“, казва Сундстед. Майка му успяла да избяга и да избегне стерилизацията, но сестра ѝ не е имала този късмет. Оценката ѝ била „под прага на нормалната интелигентност”, т.е., „слабоумна”. Настаняват я принудително в психиатрична болница, защото е и „непокорна”. По-късно е стелиризирана, въпреки нейните протести и несъгласието на баща ѝ.

Работейки в държавния архив, Майя Рънсис, професор по история в университета в Стокхолм, забелязала недостъпен за обществеността отдел. Намирайки начин да влезе, тя открива хиляди разрешителни за стерилизация.  Първото, която ѝ попада, е на 13-годишно момиче, обвинено от местния свещеник, че е  "недобросъвестна" в часовете по религия. С всяко досие тази първа пукнатина в красивия облик на социална Швеция се разширяваше, пише проф. Рънсис.

Тя анализира закона, според който човек може да бъде стерилизиран без негово съгласие, по евгенични, социални или медицински причини. Законодателството е въведено след години на изследвания в областта на евгениката и генетиката, проведени от Държавния институт за расова биология, който съветва властите как „да подобрят” обществото.

Основан през 1922 г., институтът се финансира щедро. „Описваха дейността му като мярка за общественото здраве и форма на социално инженерство”, казва Свен Видмалм, професор по история на науката в университета в Упсала. Шокиращо е, но държавната програма за стерилизация първоначално не е тайна, а се въвежда след обширен обществен дебат, при „мащабна пропаганда и малко критика”, казва Видмалм, споменавайки и опасенията на тогавашното правителство, че „хората с лоши гени се размножават повече, отколкото средната класа”. 

Институтът е закрит през 1976 г. и след парламентарно разследване през 90-те години на миналия век, шведското правителство предлага компенсации на жертвите на принудителна стерилизация в размер на около € 15 000. Поискани са обаче само 3 000 обезщетения. 

„Те се чувстваха стигматизирани. Не излизаха никъде, срамуваха се”, разказва Сунстед за близките си. Общували са обаче със събратя по съдба, двама от които са се самоубили. „Изборът кой да живее и кой да изчезне е ужасна мисъл. Но още по-ужасяващо е, че хора, наричащи се хуманисти, са смятали, че правят нещо добро”, казва режисьорът, разбулил не само трагедията в семейството си, но и мрачните страници в най-новата история на Швеция.