Италианските жрици на любовта настояват за трудови права и защита

Практикуващите най-древната професия избраха за събранието си символична дата, отбелязваща деня, в който през 1975 г. сто секс-работнички окупираха църква в Лион, настоявайки за по-добри условия на труд. Подобни искания постави и събранието в Болоня, което продължи с шествие по улиците на града, разказва репортаж на Euronews от събитието.

Секс-труженичките протестират срещу фундаментално враждебния подход към тях, възприет в Италия от 1958 г., когато страната затвори публичните домове, известни като „къщи на толерантността”. Тези заведения,  отворени в края на XIX в., предлагаха безопасно място за този бизнес. След закриването им практикуващите го се принудиха да излязат на улицата, където условията често са опасни и за тях, а и за клиентите им. 

Отново през 1958 г., Италия обяви за престъпления сексуалната експлоатация, подпомагането и склоняването към проституция, докато секс-услугите технически останаха законни.  Но криминализирането на трети страни – напр. наемодател (хотел), който предоставя място за практикуване на сексуални услуги, де факто криминализира и самата професия, казват засегнатите. „Това означава, че хората не могат да работят в дома си, а ако работят на улицата, заемат незаконно обществен терен“, заяви пред Euronews представителка на съсловието

Решението? Секс-работничките не настояват за връщане на публичните домове, а искат да бъде отменено законодателството, което наказва трети лица. „Ние и без друго вече сме потърпевши от това. Плюс факта, че често секс-работници са уязвими хора като мигранти, бежанци или транссексуални, ситуацията става непоносимо трудна”, констатира професионалния форум. 

Според италианско проучване на трафика на хора от 2019 г., близо 80% от секс-работничките на улицата са жени, плюс около 20% транссексуални. Исканията им са професията да бъде социално защитена, т.е., практикуващите я да се ползват от същите права, като всеки друг работещ в страната - да могат да наемат жилища, да плащат данъци, да подават жалби в полицията, ако бъдат нападнати, без страх от стигма, унижения и подигравки. 

„Проблемът е, че ние не сме „другите”, опасно „различните", а сме неразделна част от обществото. Стоим до вас на опашката в супермаркета, чакаме заедно децата си от училище и може да не го знаете, но със сигурност сред приятелите и познатите ви има наши колеги”, казва пред Euronews италианска секс работничка, дошла за срещата в Болоня от Лондон.

В Холандия и Германия, секс работата е регламентирана със специфични правила при предлагането и ползването на платени секс-услуги. Това осигурява голяма степен на защита на секс работниците, но службите все още действат с известна формалност, отчитайки за нарушение на закона всичко, което може да се случи извън определените правила. 

Това, което секс работниците в Италия искат от правителството, е страната да последва стъпките на Белгия, която наскоро декриминализира тази дейност. Съгласно белгийския модел, при ясно изразено съгласие от двете страни, възрастните могат да купуват или да продават секс, без това да се смята за престъпление, за разлика от трафика на хора, насилието, изнасилването и секс-работата на непълнолетни.

През 2003 г. Нова Зеландия декриминализира напълно секс работата за възрастни, приемайки Закон за проституцията и още след пет години отчете, че голямо мнозинство от заетите в секс индустрията са в по-добро положение, след като правоприлагащите органи са се фокусирали върху защитата на секс-работата, пресичайки монопола на организираната престъпност в сферата.