Как живее пациентът с изобретението, което изпревари Илон Мъск

При пътен инцидент с велосипед в Китай през 2011 г. 40-годишният Герт-Ян Оскам си чупи врата и краката му се парализират. Но миналата година пациентът си върна контрола върху тялото с така наречения „дигитален мост“ - интерфейс, разработен от швейцарски и френски учени, който трансформира мислите в действия.

Накратко казано, устройството, което върна движението на Герт-Ян, се състои от два електронни импланта, по един в главния и в гръбначния мозък. В главата му са имплантирани електроди, чиято задача е да прихващат и предават командите на мозъка към краката – връзка, която травмата е прекъснала. В гръбначният му мозък пък е имплантирана електродна матрица, свързана с мозъчните електроди, за да контролира движението на краката.

Въпреки че работата е на ранен етап, учените се надяват, че в бъдеще подобни миниатюрни устройства ще помогнат на пациенти с инсулт и парализирани хора да водят живот, независим от чужда помощ. Работейки заедно, учените казват, че новаторската технология „преобразува мисълта в действие“ – възстановява прекъснатата връзка между мозъка и областта на гръбначния мозък, която контролира движението. 

Герт-Ян Оскам, самият той инженер, е първият пациент, възползвал се от иновацията. Той описва сегашното си състояние, като преоткриване на простите удоволствия – например да си пазарува, или да стои с приятели в бар. Забелязал е подобрението само няколко дни, след като хирурзите са калибрирали имплантите. Следва дълго обучение и тренировки, докато пациентът успява да проходи.

Имплантите действат вече цяла година, след изписването на пациента от болницата. Герт-Ян Оскам е лекуван от екип невролози и неврохирурзи в университетската болница в Лозана, със съдействието на Швейцарския федерален технологичен институт в града. Самите импланти са разработени във Френската комисия за атомна енергия.

Гийом Шарве, ръководител на френския екип, каза, че имплантите използват „адаптивен изкуствен интелект“, за да декодират намеренията за движение в мозъка в реално време и чрез електрическа стимулация на гръбначния мозък, да ги преобразуват в движения, активирайки мускулите на краката.

Забележително е също, че пациентът изпитва подобрения в сетивните си възприятия и двигателни умения, които се запазват, дори когато дигиталният мост е изключен, но тогава пациентът вече може да ходи с патерици. Според медицинско-инженерния екип, това означава, че дигиталният мост „насърчава растежа на нови нервни връзки“. Подробни данни за случая бяха публикувани в броя от 24 май на сп. Nature

Към същия резултат се стреми и компанията Neuralink на Илон Мъск, чиито мозъчни импланти наскоро бяха одобрени от американската администрация за клинични изпитания с хора. Срещу такова приложение на изкуствения интелект никой не би възразил.