Втори юни е

Пред паметниците на падналите за независимостта на България, ще се стълпят хора с цветя и венци, деца в опълченски униформи с патос ще декламират „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”...

Многократно ще прозвучат думите герои, национална гордост, достойнство и свобода. По-ентусиазирани общини може да покажат и възстановки на решителни битки – да си ги спомним поне като бутафория, а БНТ ще извади патриотична кино-епопея „от архива”.

Под ликовете на Ботев и Левски ще се наредят и депутатите от яловото 49-то народно събрание. Ще сложат официалните си физиономии, ще имитират доблест, ще говорят за вярност към заветите на борците за национална независимост, жертвали се за мечтата си -  „чиста и свята република”... И в безпаметните депутатски очи и помен няма да има от онзиденшното боричкане, блъскане, щипане и ритане пред трибуната на опозорения български парламент. 

А ние, избирателите, ще замълчим за минута, и не национална гордост, а срам ще ни мъчи, докато пред очите ни ще се мяркат пресните сцени от ръкопашната свада между "държавните" мъже, раздърпаните костюми, разрошените коси, зачервените лица, ритниците по кокалчетата, свитите юмрюци, очите, пълни с омраза към „оня от другата партия” – хора, тръгнали на първобитна и първосигнална физическа разправа с други хора, като и едните, и другите твърдят, че желаят „най-доброто” за българския народ и обещават „да оправят” политическия батак, в който се дави страната на Ботев и Левски...

Втори юни е. Народе?...