В коя страна хората са най-щастливи?

Всяка година се публикуват две глобални проучвания за щастието. Едното е Докладът за световното щастие на ООН, който вече 10 години следи цялостното удовлетворение на хората от живота, съобразно фактори като БВП, здраве и социална подкрепа. Другото проучване на глобалната компания за данни Ipsos, прилага сходни критерии – междуличностни отношения, икономическа стабилност и здраве. И първото място е за... 

Изненада! Резултатите са коренно различни. Фаворитът на ООН за шеста поредна година е Финландия, следвана от Дания, Исландия, Израел и Нидерландия, В топ-5 на Ipsos обаче води Китай (на 64-позиция соред ООН!), пред Саудитска Арабия, Нидерландия, Индия и Бразилия. 

Е, какво става? Като начало, Ipsos признават, че в Бразилия, Китай, Индия и Саудитска Арабия са анкетирали предимно жители на градовете, с по-добро образование и по-добри доходи, като по този начин не представят пълна картина за щастието във всички обществени слоеве.

Истината може би е в трето проучване – т. нар. Харвардско изследване на развитието на възрастните, което събира данни от 1938 г.  Двамата настоящи ръководители на 85-годишния научен проект – проф. Марк Шулц и проф. Робърт Уолдингер, синтезират резултатите в новата си книга „Добрият живот: Уроци от най-дългото научно изследване на щастието в света“.

Пред Euronews проф. Шулц коментира проучванията на ООН и Ipsos. Според него във Финландия и като цяло в скандинавските страни чувството за удовлетвореност от живота идва от силната социална подкрепа, предвидимостта на личния житейски път и справедливостта в обществото, заедно със сравнително малко неравенство в доходите.

Твърдението на Ipsos, че хората в Китай и Саудитска Арабия са най-щастливи, според експерта се дължи преди всичко на селективния подбор на анкетираните групи и прието сред тях представително поведение. Авторитарното управление и на двете страни е известно с нарушаването на човешките права, но за населението, което не е пряко засегнато от това, правителствената политика в тази посока далеч не е толкова важна, отколкото например икономическото благосъстояние на средностатистическия гражданин. 

По същия начин според ООН се оценяват корупцията и несправедливостта – те влияят на удовлетворението на хората от живота, но са по-малко значими фактори от социалната подкрепа - и силната колективна култура в Китай  създава това усещане. 

Именно социалната подкрепа е общият ключов барометър на трите изследвания в определянето на щастието. Според докладите на ООН, Ipsos и Харвард, добрите взаимоотношения поддържат хората по-здрави, по-дълголетни и по-щастливи. 

Днес обаче има една разлика, отбелязва проф. Шулц – технологиите. „Интернет ни свърза по начини, които са полезни, но и допринесоха за самотата в съвременните общества“, казва той. За приятелите и семействата, които живеят разделени, технологията е безценна за поддържането на връзките им. 

От друга страна, сега сме наясно с начина на живот на хора, с коренно различен социално-икономически статус от нашия. „Едно време гледахме къщите и дворовете през оградите и така разбирахме какво имат другите хора. В наши дни влизате в интернет и можете да видите какво има всеки навсякъде по света”, казва проф. Шулц, подчертавайки, че това познание не е в полза на удовлетворението от живота.

Това, което най-много го притеснява обаче, са социалните връзки, формирани днес от медиите и екраните. Проф. Шулц  посочва, че тази нереална комуникация практически свежда до минимум реалното общуване между хората. Това е и основната поанта в книгата на двамата експерти: „Хората просто наистина искат да бъдат чути, разбрани и подкрепяни. Да чувстваме, че някои ни познава и ни закриля”, казва Шулц, насочвайки акцента към емоционалното благополучие, което „изненадващо, но ни носи и здраве“.