Очакват ли ни безсънни нощи с климатичните промени?

Изменението на климата може да повлияе на съня ви – и не само защото лежите будни и се тревожите за това. Според изследване на учени от университета в Копенхаген, Дания, публикувано този месец в научното списание One Earth, изострянето на глобалното затопляне ще влоши способността ни за добър нощен сън, което е предизвикателство и за психичното, и за физическото ни здраве. 

Всички сме забелязали проблемите със съня, когато е твърде горещо. Сравнявайки местното време с данните за проследяване на съня чрез електронни гривни, учени са установили, че по-високите нощни температури наистина вредят на съня. Това показват събраните данни в периода 2015 – 2017 г.

Учените са анализирали 7 милиона записи на нощен сън с участието на над  47 000 души от 68 държави. Контролирайки индивидуалните фактори, сезонните и часовите тенденции, те са установили, че високите температури съкращават съня, като се удължава времето, необходимо за заспиване. Интересно е, че този период на безсъние най-често се превръща в минути за мрачна равносметка, в които „преповтаряме” личните си проблеми, за да стигнем до глобални фатални прогнози за бъдещето на човечеството.

Според събраните данни, в много топли нощи с температури над 30°C хората спят средно с 14 минути по-малко. Ако продължим да отделяме парникови газове със сегашната скорост, до 2100 г. всеки човек може да се лиши от 50 до 58 часа сън годишно. Според изчисленията на учените, през този век вече спим с 44 часа по-малко за година, заради по-високите температури. 

И това действително крие опасности за здравето ни – като начало, можем да станем по-мрачни и необщителни през деня, но има и много по-зловещи последици, казват от научния екип – например, намалена когнитивна ефективност и производителност, депресия, изблици на гняв, конфликти в семейството или на работа, повишен риск от злополуки, но и по-слаб имунитет, хипертония, сърдечни проблеми, и дори по-бързо състаряване.

За съжаление, и в това отношение учените предвиждат заостряне на социалното неравенство. Като най-податливи на безсънието, причинено от по-високите температури, се очертават възрастните хора, жителите на страни с по-ниски доходи, жените и като цяло, хората в страните с по-горещ климат. Това предполага, че човешката способност да се адаптираме към по-горещо време е ограничена от множество фактори.

Друг проблем е, че температурите се повишават в световен мащаб, като най-голямото им повишение се регистрира през нощта. Изменението на климата и разширяването на градските застроени зони допринасят за това. При жителите на такива зони също е установена по-голяма загуба на сън при затопляне на времето. 

Сравнявайки данните за загуба на сън с глобалните климатични прогнози на NASA, учените са създали световна карта на риска, според която най-застрашените региони са Азия, Австралия и Близкия изток.

Тялото  регулира вътрешната ни температура, докато спим, но се справя по-трудно, когато външните температури са по-високи. Хората в много страни, особено по-богатите, ползват климатици, за да си осигурят оптималната температура за сън от около 16 до 20°C, но учените казват, че това е порочен кръг.

Климатиците са най-енергоемкият домашен уред, произвеждайки вредни емисии и химикали, които участват в затоплянето на планетата. И ако в някои страни климатизацията е жизненоважна за оцеляването на хората, в по-меките климатични условия климатиците са по-скоро лукс. За тоталното решение на климатичната криза – а както се вижда и на тази със съня, е особено важно хората да ограничат вредните парникови емисии, в т.ч. и тези, произвеждани от климатиците. 

Учените насочват мерките към законови и природосъобразни решения като по-строги регулаторни стандарти за климатизация, увеличаване на дърветата и разширяване на зелените площи, както и разумно проектиране в строителството, за да се позиционират новите сгради така, че да се увеличи максимално сянката и вентилацията.