Расте ли броят на културните институции в България

Културни институции

В обхвата на културните институции се включват музеите, театрите и музикалните колективи (сценичните изкуства) и библиотеките. 

- Музеи

Към 31.12.2022 г. в страната функционират 186 самостоятелни музея, регистрирани съгласно Закона за културното наследство, като по тематичен обхват 97 от тях са общи, а 89 - специализирани (вкл. художествени галерии).

През 2022 г. движимите културни ценности, формиращи Националния музеен фонд, са 7 804 хил. фондови единици и в сравнение с 2021 г. техният брой се увеличава със 180 хиляди (2,3%). Цифровизирани са 463 хил. фондови единици, което е с 11 хил. повече спрямо предходната година.

Посещенията в музеите през 2022 г. са 4 001 хил. и съпоставени с 2021 г. се увеличават с 37,2% (фиг. 1). В дните със свободен вход са осъществени 13.6% от посещенията (545 хиляди). Регистрирано е и увеличение на посещенията на чужденци в музеите - с 272 хиляди., или със 75.6% спрямо предходната година.

Фиг. 1. Посещения в музеите

- Сценични изкуства

През 2022 г. в действащите 72 театъра в страната са организирани 13 193 представления, посетени от 1 712 хил. зрители, като спрямо 2021 г. представленията и посещенията се увеличават съответно с 24,4 и 48,3%. Средният брой посетители на едно представление е 130 и се увеличава с 41 спрямо предходната година.

Разпределението на театрите по вид и реализирани постановки през 2022 г. е следното:

• 37 драматични театъра с 5 616 представления;
• 19 куклени театъра с 4 769 представления;
• 7 драматично-куклени театъра с 1 689 представления;
• 7 оперни и балетни театъра с 840 представления; 2 оперетни театъра с 279 представления

През 2022 г. в страната са развивали дейност 53 музикални колектива - 6 филхармонии, 21 професионални ансамбъла за народни песни и танци и 26 оркестъра. Представленията на тези колективи се увеличават със 72.0% спрямо 2021 година.

- Библиотеки 

През 2022 г. броят на библиотеките с фонд над 200 хил. библиотечни единици нараства спрямо предходната година с 2. Общият им фонд се състои от 36 528 хил. библиотечни документа (фиг. 2) - книги, продължаващи издания - вестници, списания, бюлетини и др., като в структурата му с най-висок дял са книгите - 54,3% (19 825 хил.), следвани от другите библиотечни документи (аудио-визуални, електронни, графични и картографски издания, микроформи, патенти и стандарти) - 28,9% (10571 хил.), и продължаващите издания - 16,8% (6 132 хиляди). 

Фиг. 2. Библиотечен фонд

Регистрираните читатели са 314 хил., което е с 42% повече в сравнение с предходната година, а посещенията се увеличават с 23,1% и достигат 3 778 хиляди. Заетият библиотечен фонд е  5 247 хил. библиотечни единици.

В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ през 2022 г. има регистрирани 8 438 хил. библиотечни документа, или с 58 хил. повече в сравнение с предходната година. Библиотечният фонд в 26-те регионални библиотеки в областните центрове е 12 179 хил. единици, като заетият фонд в тях се увеличава с 326 хил. в сравнение с 2021 година.

Аудио-визуална дейност

Аудио-визуалната дейност включва филмовото производство, дейността на кината, както и радио- и телевизионната програмна дейност.

- Филмово производство

През 2022 г. са произведени общо 98 пълнометражни, късометражни и среднометражни филма, в това число 38 за киномрежата, 58 за телевизията и 2 за други цели.

Произведените пълнометражни филми са 24 (18 игрални, 5 документални и 1 анимационен).

Произведените късометражни и среднометражни филми са 74 (включващи 9 сериала с общо 320 епизода), от които 15 игрални, 48 документални и 11 анимационни. (фиг.3.) 

Фиг. 3. Произведени филми по вид и жанр през 2022 година

- Кина

В края на 2022 г. кината в страната са 85, а киноекраните - 227, като броят им се увеличава съответно с 9 и 6 спрямо 2021 година. Мултиплексите са 11 и в тях са осъществени 57,4% от всички прожекции и 63,2% от посещенията.

През 2022 г. в сравнение с предходната година прожекциите в кината се увеличават с 43,1%, а посещенията - с 59,0%.

Най-голям е броят на кината в Югозападния район - 26 с 120 хил. прожекции, посетени от 1 893 хил. зрители. В столицата са функционирали 17 кина със 74 екрана, в които са прожектирани 1 994 филма.

- Радиопрограмна дейност

През 2022 г. в страната са функционирали 73 регистрирани и лицензирани радиооператора, излъчили 603 хил. часа радиопредавания, което е с 31,8 хил. часа по-малко в сравнение с 2021 година. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания - 62,4%, следвани от новините (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) - 8,7%. 

- Телевизионна програмна дейност

През 2022 г. в страната са функционирали 112 регистрирани и лицензирани български телевизионни оператора, което е с 16 по-малко от предходната година. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 778,2 хил. часа, или с 9,6% по-малко в сравнение с 2021 година. Специализираните предавания са разпределени по часове, както следва:

- художествени предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) - 186,9 хил. часа;

- музикални предавания - 122,5 хил. часа;

- спортни предавания - 88,9 хил. часа;

- новини (бюлетини, коментари, спортни новини и прогнози за времето) - 62,1 хил. часа;

- реклами - 59,5 хил. часа; 

- образователни предавания - 7,8 хил. часа.

Читалищна дейност

Изследването на читалищната дейност се провежда веднъж на пет години в съответствие с Националната статистическа програма и е изчерпателно, като обхваща всички читалища на територията на Република България, регистрирани в съответствие със Закона за народните читалища (ЗНЧ). 

Към 31.12.2022 г. действащите читалища на територията на Република България са 3 319, от тях 665 (20,0%) са в градовете, а 2 654 (80,0%) в селата. В сравнение с 2017 г. броят на читалищата намалява с 2 (фиг. 4). Членовете на читалищата са 261 342, като спрямо 2017 г. броят им намалява с 11 637, или с 4,5%. 

Фиг. 4. Читалища през периода 1965 - 2022 година

През 2022 г. от читалищата са организирани общо 75 512 културни и творчески прояви. Най-голям е броят на организираните от читалищата празненства и фестивали - 25 230, следван от честванията на бележити дати и годишнини - 22 300.