Защо разходките из провинцията „опитомяват“ мозъка ни

Това е често срещан рефрен сред хората, които, затрупани от големия град, търсят да прекарат няколко дни сред природата като начин за бягство. Всички знаем, че работи – няколко дни, прекарани в селски релакс и се връщаме с презаредени батерии.

Силната концентрация на хора в градските райони расте по-бързо от желаното. Понастоящем повече от половината население на света живее в градовете и се очаква този дял да продължи да расте. Изчислено е, че до 2050 г. седем от всеки десет души в света ще живеят в големи общини. Много от нас ще прекарат до 90% от живота си в сгради.

Животът в града има своите предимства, но крие и значителен риск за психичното здраве. Всъщност разстройствата на настроението, тревожността и депресията са до 56% по-чести в градски условия, отколкото в селски.

Бягства за успокояване на амигдалата

В мозъка има механизъм, който позволява на природата да промени нашето възприятие за нещата. Нарича се амигдала.

Това предполага проучване отпреди няколко години. В ситуации на стрес амигдалата се активира повече при градските жители, отколкото при хората, живеещи в селските райони.

Амигдалата е областта в нервната система, отговорна за контрола на емоциите и чувствата. Това е логично, защото е в привилегирована позиция, която му позволява да установява връзки с много различни части на мозъка. Един от тези региони е фронталният лоб, което обяснява защо амигдалата участва в потискането на поведението и вземането на решения.

Амигдалата участва и в други дейности като контролиране на нашето хранене (отговорна е за чувството за ситост), управление на страха и стреса, структуриране на спомените, регулиране на сексуалното поведение и контролиране на агресията.

Същността на страха е оцеляването и тази част от мозъка ни помага да оцелеем, като избягваме опасни ситуации, защото непрекъснато преглежда информацията, предоставена от нашите сетива, незабавно откривайки какво може да повлияе на оцеляването ни (независимо дали е реално или не). След като заплахата бъде идентифицирана, тя развива реакция, която ни отдалечава от риска и шансът ни за оцеляване се увеличава.

Предимствата на потапянето в релаксираща горска „вана“

Можем да влияем на амигдалата, за да й помогнем да избегне безпокойство и стрес.

Възможно е да стане с лекарства – въпреки че науката ни предлага и друг по-евтин и прост вариант: просто контакт с природата.

Скорошно проучване показа, че многократното излагане на естествена среда има положителен ефект върху активността на амигдалата. Хората, които са в чест контакт с природата, показват по-малко активност в амигдалата си по време на стресови ситуации.

Следователно, взаимодействието с околната среда е начин за подобряване на психичното здраве. Японците имат дума за това: shinrin-yoku или „къпане в гората“.

Много други изследвания са стигнали до същото заключение. Те показват, че контактът с природата увеличава чувството ни за щастие и намалява душевните терзания, тъй като този контакт намалява негативните емоции и стреса.

Освен това ни дава по-голям капацитет за управление на ежедневните задачи, подобрявайки способността на така наречената „работна памет“, която ни позволява временно да съхраняваме информация в мозъка. Към това трябва да добавим подобрение в когнитивната функция – внимание, памет, ориентация – както при възрастни, така и при деца, с ползи по отношение на въображението, креативността и представянето в училище.

Друго предимство на разходките из провинцията е, че това е дейност, която можете да извършвате сами. Хората, които се разхождат сами сред природата, са по-малко склонни към депресия и стрес.

Като всяко добро лечение, контактът с природата също изисква правилна дозировка. Трябва да прекарваме поне половин час сред природата на седмица, за да усетим ползите за психичното здраве.

В заключение, излагането на природата намалява активността на амигдалата и има благоприятен ефект върху свързаните със стреса области на мозъка. Това предполага, че разходките в провинцията намаляват вредните ефекти от градския живот. И от своя страна потенциално действа като превантивна мярка срещу развитието на някои психични разстройства.

Нуждата от зелени оазиси

Напускането на града в търсене на дървета и чист въздух не винаги е достъпно за всеки. В този смисъл имаме враг: масовото и неконтролирано разрастване на градовете, особено когато градското планиране не включва големи зелени площи. Дори и такива зони да бъдат включени, няма голяма полза, ако са с декоративна цел – без да се вземат предвид ползите, които тези площи могат да имат за настроението на жителите на града.

Въздействието на градските зелени площи върху психичното здраве е обект на изследвания от години. Много учени изтъкват необходимостта от включване на природни елементи в нашите градски проекти, като се вземат предвид многобройните ползи, които те носят на нашата психика.

Докато чакаме нашите градове да станат по-зелени, няма друг избор освен да се грижим много за нашата естествена среда. Това е за наше добро: не искаме да ядосваме амигдалата.