Завръщането на благоприятния за децата град

Градското развитие и социалните норми по отношение на детството доведоха европейските градове до ситуация, в която улиците вече не са места за деца и млади хора.

Тази промяна е подхранвана от нашето разделяне на децата на две категории – „ангели“ и „демони“. От една страна децата се смятат за твърде малки, уязвими и невинни, за да се скитат и играят в градските пространства поради трафика, „опасността от непознати“ и други потенциални рискове. От друга страна, тийнейджърите са конструирани като обществена заплаха и не трябва да им се позволява да се мотаят по улиците с техните велосипеди, скейтбордове и предполагаемо лоши намерения.

Последвалите проучвания продължават да обясняват как тези видове представяния са причинили изключване и „различност“ на децата от обществените пространства в сложната мрежа от градско управление, обществен живот и родителство. Автономното движение и игра на децата в градовете постоянно намалява през последните десетилетия. Съответно, децата и младите хора все повече се изолират в домове, коли или институционални пространства за контролирано от възрастни образование и игри.

Много експерти и групи по интереси изразяват своите опасения относно това и обясняват защо затварянето на улиците за деца е лоша политика. Нивата на физическа активност на децата са тревожно ниски и ограничаването на чувството им за безопасност и самостоятелност също възпрепятства тяхното психическо и социално благополучие. Тези тенденции застрашават здравето на цяло поколение и компрометират способността им да поддържат общества и икономики с мрачни коефициенти на зависимост.

В същото време, както често се отбелязва от изследователите на детството, децата не трябва да бъдат свеждани до просто „бъдещи инвестиции“ или „възрастни на утрешния ден“. Те са също така хора със съвременни права на гражданство, участие и самостоятелност в жизнената им среда.

Стари и нови движения за благоприятен за децата град 

Има обаче много примери как хората са се съпротивлявали на изключването на децата от улицата в съвременната история. Едно от най-забележителните е движението Stop de Kindermoord („Спрете убийството на деца“) в Нидерландия в началото на 1970-те години. То имаше за цел да ограничи броя на жертвите на трафика на деца, който по това време достигна най-високото си ниво в Европа.

Движението организира демонстрации, оказва натиск върху вземащите решения да приемат законови и планови мерки и създава безопасни пространства чрез пряко действие и тактически урбанизъм. С успех. Безопасността на децата става дневен ред и участниците в кампаниите продължават да играят важна роля в политиките за трафик повече от десетилетие. Въпреки това, с течение на времето те бяха маргинализирани и опасностите от трафика до голяма степен бяха възстановени като „естествена“ част от градското детство.

Половин век след движението Stop de Kindermoord сме свидетели на друга вълна от гражданска активност, обхващаща целия свят, но особено в Европа. Прилагат се стари и нови стратегии, но посланието е подобно: участниците в кампанията искат системна промяна, а не кампании за повишаване на осведомеността относно пътната безопасност.

Насърчаването на носенето на предпазни жилетки и каски и осведомеността на децата за трафика не са стратегии за ограничаване на насилието по пътищата, а за поддържането му, тъй като прехвърлят отговорността върху отделните деца и родители. Вместо това активистите мобилизират цели общности и използват местни демонстрации и експерименти, за да предоставят на хората конкретен опит за това как градовете могат да бъдат различни.

Предприемане на действия в наши дни

Kidical Mass  е бързо разрастващ се градски протест на родители, педагози и деца, който организира пъстроцветни демонстрации на велосипеди в малки и големи градове. През 2022 г. тя събра над 90 000 деца, младежи и семейства в рамките на два уикенда на кампанията на над 400 места в цяла Европа.

Организаторите потвърждават, че Kidical Mass е еднодневен експеримент, който позволява на хората да видят градските пространства в различна светлина и да превърнат тези преживявания в политическо изискване.

Политическият ефект на движението наскоро стана много конкретен в Германия, където конференция на министъра на транспорта подкрепи реформа на националния закон за движение по пътищата въз основа на петиция, връчена от активисти на Kidical Mass през 2022 г.

BiciBús (Вело-бус) е друго разрастващо се движение. Целта е проста: да се осигури на децата група с водач, която да кара велосипед до училище по предварително зададен маршрут в определен час. Те обикновено се провеждат веднъж седмично, като имат за цел да развият навика за каране на велосипед за семейства и цели общности. Въртенето на педалите в групи е не само начин за безопасно пристигане в училище, но и забавление и начин за демонстрация за градове, подходящи за деца.

Идеята не е нова, но през последните няколко години броят на детските педални автобуси нарасна бързо, особено в Европа, благодарение на социалните медии.

Училищните улици и улиците за игри също са важен ефект от новата гражданска активност. Местни групи за застъпничество (като например Playing Out в Обединеното кралство) мобилизират училища и местни общности за създаване на такива отворени, приобщаващи и безопасни градски пространства. Често идеята е да се отворят определени участъци за деца чрез ограничаване на автомобилния трафик. На някои места сътрудничеството с вземащите решения и плановиците води до конкретни промени.

Участниците в кампанията потвърждават, че в дългосрочен план училищните улици и улиците за игри трябва да бъдат свързани помежду си, за да създадат всеобхватни, безопасни и приобщаващи мрежи за мобилност.

Пътища напред?

В много отношения настоящите граждански движения за благоприятни за децата градове продължават работата на своите предшественици. Като претендират за градски пространства, въвеждат ръководени от гражданите експерименти и мобилизират огромно количество хора, те създават възможности да се види и обмисли алтернативно бъдеще. Това, което искат и което тепърва започва да се появява, е прякото въздействие върху повече институционални процеси, инициативи и рамки.

Все пак за сравнително кратко време те са оставили следа. Въпреки че може да отнеме време да се промени физическата инфраструктура, начинът, по който общностите я използват, може да се промени много по-бързо. Нарастващата загриженост за благосъстоянието на децата, съчетана с необходимостта от спешен преход към устойчивост на градския транспорт, предоставят на движенията ново влияние.

Независимо дали ще станем свидетели на голяма промяна на парадигмата или не, изглежда, че в някои отношения активистите вече са спечелили. В техните местни вело-автобуси, демонстрации и изскачащи улици те не само изискват по-добро утре, но вече го изживяват.

Kidical Mass организира последния си си мащабен Action Weekend на 5-7 май, в който европейски градове станаха свидетели на още по-голям брой демонстрации, BiciBúses и улични експерименти от преди. Интерактивната карта, очертаваща тези действия, може да бъде видяна на https://kidsonbike.org/. Следващата акция ще е на 22-24 септември. Kidical Mass/Twitter