Задават ли се последователи на Brexit?

Все пак евроскептицизмът вирее добре в някои държави в ЕС. MailOnlinе предлага кратка справка „на къде духа вятърът”, отчитайки, че планове за излизане от ЕС не е заявила нито една държава. В последните години единството на блока дори укрепна пред двата много силни фактора: следпандемичните възстановителни фондове и руската инвазия в Украйна, която доведе до изненадващо ниво на солидарност в ЕС. Но гласове за преосмисляне има, особено по отношение желанието на страните членки сами да решават вътрешните си политики.

Гърция е в нестабилни отношения с ЕС, от влизането ѝ през 1981 г., особено след дълговата криза от 2009 г., довела до ред изисквания на ЕС за строга финансова дисциплина. Според много гърци, това е „унизително”, което обяснява най-високата степен на евроскептицизъм сред страните членки: проучване на „Евробарометър” от февруари 2023 г. установи, че 60% от гръцките граждани нямат доверие в ЕС, а 53% са песимисти за бъдещето му. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис въведе известен баланс в отношенията с ЕС, но партията му „Нова демокрация” може да загуби предстоящите избори и ако това се случи, бъдещето на Гърция в ЕС не изглежда толкова сигурно. 

Италия е сред основателите на Европейския съюз с твърдо проевропейска ориеантация, но италианците са разочаровани от подкрепата на ЕС по време на пандемията и само 50% от тях вярват на европейските институции. Премиерът Джорджа Мелони обаче избра предпазлива, но твърдо проевропейска позиция, подкрепяйки европейската политика към Украйна, инфлацията и енергийната криза. Първата жена-премиер на Италия е далеч от изявления като тези на вицепремиера ѝ Матео Салвини, който преди време посъветва евродепутатите да си вървят в къщи и да си намерят „истинска работа”, но все пак мнозина вярват, че Мелони играе „двойна игра”, докато получи отчаяно необходимия на Италия възстановителен фонд от € 190 милиарда, като изпълни някои ангажименти за реформи, поети от предшествениците ѝ. 

Франция е един от основателите на ЕС, а лидерите ѝ са сред най-важните му законотворци. Но много французи смятат, че страната им е загубила суверенитета си пред Брюксел. Според „Евробарометър”, 57% от тях нямат доверие в ЕС, а 50% са песимисти за бъдещето му. Дясната популистка Марин льо Пен набира популярност, макар че изостави „ключовата си цел” за излизане на Франция от ЕС, повтаряйки вече само мантрата, че това „зависи от френския народ”. От друга страна, президентът Макрон, един от големите държавници на ЕС, е с рекордно нисък рейтинг след пенсионната реформа, която французите приемат като „катастрофална”, макар че просто ги приближава до критериите на европейските пенсионни системи, при добрия стандарт на живот във Франция.

Лидерът на втората по големина партия в Швеция Джими Акесон предизвика нов евроскептичен дебат тази седмица, обявявайки, че е „време за преоценка“ на членството на страната в ЕС. Акесон не призовава директно за напускане на ЕС, но отбеляза, че блокът е поел „грешна посока”: „Скоро германските, полските или френските политици ще ни казват какви коли да караме, колко да струва бензина и кое дърво в двора си можем да отсечем - естествено, не можем да позволим това да се случи“. Но шведите са сред най-положително настроените към ЕС европейци – 63% имат доверие в блока, а 73% са оптимисти за бъдещето му. 

Унгария се раздира от противоречия относно политиката на ЕС, като заслугата за това е на популисткия ѝ президент Виктор Орбан. Противоречията му с блока стигнаха дотам, че на страната беше отказан достъп до десетки милиарди евро, заради факта, че Орбан не изпълнява реформите, необходими за синхронизирането на унгарското законодателство с демократичните и законодателни стандарти на ЕС. Според мнозина е малко вероятно Орбан и партията му ФИДЕС да направят такъв голям политически „завой”, но въпреки това, настроенията на унгарците са по-скоро проевропейски, като по-малко от половината - 44% нямат доверие в ЕС, а 43% са песимисти за бъдещето му.