Челен опит: Ще стане ли Сицилия европейски хъб за чиста енергия?

В известния си роман „Гепардът” италианският писател Джузепе Томази ди Лампедуза нарича слънцето „истинският владетел на Сицилия“, който предопределя решенията на местните хора. Днес слънцето може да превърне острова в център за възобновяема енергия от европейски мащаб и в последните години соларните паркове никнат в Сицилия с изненадваща бързина. 

Но губернаторът на слънчевия остров Ренато Шифани се зарече да спре това. „Панелите опустошиха нашите земеделски земи. Получаваме ли работни места? Не: веднъж инсталирани, панелите се управляват дистанционно. Произвеждат ли енергия за нас? Не, защото отива в централните райони на страната“, казва Шифани пред информационната агенция Italpress.

Решението му разтревожи силно „Източен Палермо” - асоциация на граждани, частен бизнес и обществени организации за производство на възобновяема енергия. Мотивът им е основателен - Палермо се радва на средно 340 слънчеви часа на месец. „Това е страхотна възможност. И е безплатно. Фон дер Лайен не на шега каза, че Сицилия може да се превърне в център за чиста енергия за Европа“, казва ръководителят на сдружението пред Euronews.

„Източен Палермо” вече изградиха първата си соларна система от 850 KWh в стара индустриална зона в покрайнините на Палермо, привличайки огромен интерес от страна на малки предприятия, заведения, хотели и музеи, измъчвани от сметките за електричество. Но губернаторът попари надеждите им за растеж. Синдикати и политици протестираха остро, виждайки в соларната енергия шанс за региона със слабо развита икономика. Но и други регионални администрации поставиха редица условия пред изграждането на соларни паркове.

Заради изобилното слънце, Сицилия може да бъде първа в Италия в тази енергийна ниша. Но икономическото неравенство „север – юг” и тук си казва думата: в края на 2022 г. Сицилия отчете далеч по-малко соларни енергийни мощности от богатите северни райони Ломбардия, Венето и Емилия Романя. Същевременно, заявките за соларни паркове в Сицилия валят, докато разрешителният режим се затяга - необходимите документи се издават за три до пет години,  още две или три минават в строителство, а технологията се развива и инвестициите реално може да се провалят.

Но административният процес не е единствената пречка. През 2021 г. хиляди протестиращи атакуваха изграждането на соларна система върху земеделски земи вблизост до Iblei, най-големият национален парк на Сицилия с природни резервати и защитени зони,  с които близкият град Сиракуза разчиташе да привлече международен интерес. 

Така че, опасявайки се от „опустиняване” на района, кметът на Сиракуза даде соларния проект под съд –  и спечели, настоявайки соларните съоръжения да се разполагат в индустриални зони, изоставени мини и сметища и едва след това върху земеделска земя, при спазване на регионалните разпоредби.

Но губернаторът на Сицилия не иска само ясни регламенти, а настоява за справедлива компенсация, т.е., по-евтина електроенергия  за жителите на острова, които се лишават от земите си, докато плащат за електроенергия толкова, колкото в несравнимо по-богатия и блгоустроен район на Милано. Засега тази политика е печеливша и стратегията за компенсиране на Сицилия вече се обсъжда на ниво Министерство на околната среда и енергийната сигурност. Това обаче не носи никаква полза на малките енергийни общности като „Източен Палермо”, а само разколебава инвеститорите, но пък успокоява земеделците. 

Предприемчиви фермери в Австрия, Косово, Франция, САЩ, а и в самата Сицилия обаче предлагат алтернатива - т.нар. агрофотоволтаични методи за отглеждането на добитък под слънчевите панели. Съоръженията леко се оскъпяват, заради по-високите постаменти на панелите, но това позволява на живите „еко-косачки” не само да косят избуялите треви, като същевременно се хранят естествено, но и да обогатяват почвата, плюс че дават мляко, а овцете - и вълна. Друга агрифотоволтаична идея е засенчването на напоителните канали с километрични навеси от слънчви панели, което пък намалява изпаренията и пести вода.