Искат ли руснаците война?

Според едни социолози, нахлуването в Украйна е война на Кремъл, натрапена на обикновените руснаци, които нямат думата. Други твърдят, че такава война не може да се води без широко обществено съгласие. Като цяло, проучванията показват високо ниво на обществена подкрепа за войната, но с много уговорки, казват водещи руски социологически агенции пред британската медийна платформа Open Democracy.

Определяйки констатациите си като „много болезнени”,  от ExtremeScan отчитат, че при нахлуването в Украйна, подкрепата е била „наистина висока“ – 50 на 50 според едни социологически проучвания, до близо 80 на 20, според други. „Разбираемо е защо хората подкрепят Путин и приемат без протест несправедливост или жестокост, но е много трудно да се разбере как могат да подкрепят точно тази война“, казват анализаторите.

Едно от обясненията е съмнителната достоверност на руските социологически проучвания, тъй като горчивият опит кара руснаците да не изразяват мнението си свободно, като анкетите рядко отразяват реалните обществени нагласи. Плюс това, повечето проучвания се провеждат от лоялни към Кремъл социологически институции, което често води до манипулиране на резултатите. 

Независими руски медии ежедневно публикуват примери за яростно потискане на антивоенните настроения още от първите антивоенни протести - глоби, арести, полицейски произвол, бързи съдопроизводства – твърде често с абсурдни обвинения - баща, арестуван заради училищни антивоенни рисунки на дъщеря му, или пенсионерка, глобена защото замазала буквата „Z”, изрисувана на стената на църква. 

На другия полюс се вихри старият руски „национален” спорт – лавина от доноси срещу руски граждани, които не подкрепят войната или „дискредитират” армията. Огъня на противоречията поддържат и периодичните закани на висши или среднокалибрени руски политици, размахващи срещу света ядрената заплаха, докато руският политически и бизнес елит се наслаждава на разточителен живот, на фона на скромния бит на средностатистическия руснак.

Декларираната подкрепа за войната също крие противоречия. В проучванията руснаците твърдят, че подкрепят ”специалната военна операция”, но не биха се присъединили към армията и не биха дарили пари за каузата. От друга страна, пропагандата, че и войната, и тежките ѝ последствия, са резултат на опита да се защити руския народ, консолидира руснаците около политиката на Кремъл, независимо дали става дума за жертви на фронта или за отстъпление на руската армия. 

Според агенцията „Лаборатория за обществена социология”, войната в Украйна разкри по-дълбоки проблеми в руското общество - „политическото безразличие и мълчаливото съгласие”, които по някакъв начин съжителстват „мирно” с полугласно мърморене срещу държавата. Руснаците масово се приемат за „некомпетентни“ да разберат „голямата” политика, но допускат, че „такова нещо (война) не се случва без причина”. Те не подкрепят явно войната, но не могат и да ѝ се противопоставят, защото „не се месят в политиката”. На тази почва вирее и аргументът, че войната е била неизбежна, че „ако ние не бяхме нападнали, те щяха да ни нападнат”.

Друго противоречие поставя едни срещу други руснаците и различните етноси в Руската федерация, както и населението от районите близо Украйна и руските граждани далеч от фронта - първите се люшкат между вярата, че войната е справедлива, и страха от последствията ѝ, докато за вторите войната е като неизбежно, но далечно природно бедствие. 

„Дори да загубят дете или съпруг, може да се настроят срещу властите, но може и да кажат - ако плащаме такава цена, трябва да победим...", обобщават социолозите. За тях е ясно едно – обществените нагласи в Русия могат да се определят с една дума - „противоречия”, заедно с мрачното предчувствие, че никога няма да се разбере как точно войната ще деформира възприятията, мисленето, решенията и в крайна сметка - живота на поколения руски граждани.