Призрачните имения в индийския „Квартал на богатите”

На площ от над 1500 кв. км., индийският „Квартал на богатите” всъщност е цял регион. Средният размер на сградите е между 3700 и 4 600 кв. м., при средно 50 стаи, плюс обширни дворове. 

След Втората световна война обаче, богатството на местните милиардерите се стопява, тъй като заради японската окупация големи маси от населението се преселват – или в големите градове като Мумбай, или в САЩ и Сингапур. Същевременно движенията за независимост се разрастват, с чести случаи на разрушения и грабежи, а индийското правителство въвежда нови закони, които блокират бизнеса.

Разкошните някога имения са оформили около 75 градчета, а пътищата до тях пресичат типично селски индийски пейзаж. В основата на просперитета на региона е търговията с подправки, скъпоценни камъни и сол, започнала още през 16-ти век, но процъфтяла едва след разрастването на сделките с Британската империя. Някои от търговците дори стават банкери, които са давали заеми и на крале.

Именията са строени и обзаведени без да се пестят средства – с тиково дърво от Бирма, глазирани плочки от Бирмингам, огледала с махагонови рамки от Белгия, швейцарски часовници и венециански полилеи. Архитект, който възстановява някои от именията, казва пред AFP, че собствениците като че ли са се състезавали помежду си чие имение ще бъде по-голямо, по-красиво и по-разкошно. 

Според The New York Times, строителството не се е придържало към определен архитектурен стил, макар че впечатленията от пътуванията на бизнес-кастата са оставили следите си. За сметка на това, интериорите са по-скоро традиционни, включвайки предно бизнес-крило, където са се сключвали сделките. 

За семейните церемонии са отредени вътрешните дворове и въпреки огромната застроена площ, сградите предлагат малко места за уединение – изглежда, отново според традицията. Така например, семействата спят заедно, като постелките и завивките се изнасят всяка вечер в едно помещение. 

Именията сега се разглеждат като аналози на английските замъци – не особено полезна, но важна емблема на миналото. The New York Times ги описва като „символи на високия обществен статут със зашеметяваща тежест, тревожни разходи и емоционална привързаност“.

Повечето от по-богатите собственици не живеят в тях, но ги ползват за семейни тържества и събития. Но не всички могат да си позволят да се преместят и същевременно да поддържат огромните имения. Известен е случай с един от собствениците, който живее със съпругата си, двете им деца и още една роднина, в имение с 63 спални, чиито стени вече са превзети от мухъл. „Обичам тази къща, но да я запазя е невъзможна мисъл“, каза той пред The New York Times.

През последните няколко десетилетия, за да се справят с разходите, някои собственици дават именията си под наем на филмовата индустрия, която заснема в тях типичните за индийското кино грандиозни празнични сцени. Други имения са превърнати в луксозни хотели, но собствениците им имат сериозни причини да се тревожат за хотелския си бизнес. 

Всъщност, няма много други възможности. Продажбата не е опция, тъй като старите имения в отдалечения район се търсят слабо, а и поддръжката им може да шокира всеки евентуален купувач. Освен това, собствениците не виждат голям смисъл в продажбата. Именията им са известни в цяла Индия и притежанието им все още е символ на богатство и престиж – дори славните времена на Четинад да са отминали.