Ще унищожи ли изкуственият интелект изкуството или просто ще го промени?

Миналия август изображение, генерирано чрез изкуствен интелект (ИИ), взе първата награда на конкурса Colorado State Fair за цифрово изкуство и дигитално манипулирана фотография. Сайтът Bulletin of the Atomic Scientists припомня случая: Джейсън М. Алън не просто е манипулирал своя снимка, а е създал произведението си с програма за генериране на цифрови изображения, наречена Midjourney - инструмент, който позволява на ИИ след въвеждане на описателен текст, да генерира изкуство - въпреки че не всички са съгласни продуктът да се нарича така.

Обявяването на наградата предизвика дискусии и реакции сред художници и критици, като се стигна до въпроса: дали използвайки ИИ, Джейсън Алън е изневерил на принципите на изкуството, създавайки творбата си, озаглавена Théâtre D’Opera Spatial? Призът поднови и разгорещения дебат за това дали в крайна сметка машините ще унищожат визуалното изкуство, считано до сега за изключително човешко постижение.

За да обогатят базата си данни и да усъвършенстват алгоритмите си, машините претърсват интернет за изображения, много от които са дело на художници, като крайната цел е ИИ да генерира по-съвършено стиловете изкуство, на които е бил обучен. Остава обаче въпросът дали ИИ ще унищожи изкуството или ще бъде инструмент, чрез който художници и фотографи да могат да развиват творчеството си по начина, по който са го правили през миналите векове.

Ето какво казват за Bulletin of the Atomic Scientists експерти от различни творчески дисциплини (мнението на ИИ не е търсено):

Ани Дорсън, режисьор и писател, която изследва пресечната точка на живото изпълнение и изкуствотото, създадено чрез алгоритми: „AI ограбва въображението и го заменя с ротативка, замествйки човешкия опит с индустриална технология. Това е лошо не само заради скучната еднаквост на един свят с безкрайно, но безсмислено разнообразие. Лошо е, и защото човек, който живее в дискомфорта на тази символична мизерия, се превръща в самотен субект, забравил как да мисли, неспособен да формира вътрешен живот, усещащ своята непринадлежност към света – едно от най-радикалните и отчаяни преживявания на човека. Изкуството трябва да бъде опора срещу тази самота, да подхранва и култивира връзките ни един с друг и със самите нас - както за тези, които го преживяват, така и за тези, които го създават”.

Мартин О’Лиъри, художник и арт-технолог в Pervasive Media Studio в Бристол, Обединеното кралство: „Традицията да се съпротивляваме на автоматизацията, като атакуваме машините, които биха ни заменили, датира от XIX век, когато лудитите - тайно общество на тъкачи, разбиват механизираните станове, които ги превръщат от майстори занаятчии в експлоатирани фабрични работници. Тази тактика може да забави автоматизацията достатъчно дълго, за да изгради солидарност и да повлияе на политиката. Но ако художниците искат да я използват ефективно, трябва да споделят каузата си и с преводачи, касиери и шофьори на камиони, чийто поминък също е застрашен от автоматизацията. Художниците всъщност трябва да разберат, че истинският им враг не е машината, а тези, които биха я използвали срещу тях”.

Кейти Пейтън Хофстадтър, писател, художник и куратор в Лос Анджелис и Бруклин: „ИИ не избира нашето творческо бъдеще – избираме го ние. Сега, както и в миналото, изкуството се прави за хората. Хората го обичат заради красотата му, за въпросите, които задава и отговорите, които подкопава, заради предизвикателствата към обществото, за това, че бие тревога, а понякога и просто за това, че кара човешките същества да се чувстват значими. Дори да се сливат с машините, наистина е трудно да се разбере защо хората биха спрели да създават или да обичат изкуството”.