Книги по време на пандемия

Литературата винаги е играла ролята на огледало, в което човек се оглежда, за да опознае себе си и да намери мястото си в обществото, в света или в космоса. 

Във времена на войни, пандемии и като цяло кризи авторите избягват да пресъздават реалистично живота и тогава огледалото се изкривява или дори се превръща в бинокъл. Тогава, когато погледът на читателя се насочва към едно утопично, мечтано бъдеще или към друго алтернативно настояще, се появяват антиутопиите. Като цяло находчивите и наблюдателни автори, избрали фантастични или сюрреалистични сюжети, се опитват да помогнат на съвременниците си да осъзнаят по-добре положението си, предлагайки им алтернатива, или просто алармират за възможни бъдещи грешки. 

Четящите по време на пандемия могат да бъдат групирани най-общо в два лагера.
В единия случай хората избират да се потопят в радостни, позитивни четива, които ги подсещат за безгрижния живот, който досега са живяли.
Другата част от читателите търсят утеха в антиутопиите и фантастиката, търсейки смисъл и начини да се справят със страховете от неизвестното. 

Списъкът с предложения е съобразен с фантастичната ситуация, в която се намираме и в която можем само да чакаме и да се надяваме заплахата да отмине по-бързо. Избрали сме не само произведения със сюжет, развиващ се по време на пандемия, а ще разгледаме и някои, които ни подсказват какво може да се случи след нея. Апокалиптичните сюжети на авторите често са избрани с мисълта: „Ако искаш мир, готви се за война.” Много често глобалното разтърсване из основи налага неизбежни промени и нови посоки за развитие.

Редно е да обърнем внимание, че долуизброените книги са художествена литература, а не научна и не бива да ги възприемаме буквално, за да не се объркаме повече от необходимото. 

„Чумата“ от Албер Камю

Въпреки категоричното и шокиращо заглавие, избрано от талантливия френски разказвач, не бива да приемаме буквално главната тема, движеща романа. Историята се развива в условия на епидемия от бубонна чума, пренесена от плъхове, но болестта се използва като метафора и доразвива зададената от „Митът за Сизиф” идея за абсурдното съществуване на човека.

„Маската на алената смърт” от Едгар Алън По

Можем да се успокоим, че плашещите симптоми на Алената смърт нямат нищо общо с COVID-19, но определено социалната диагноза на Едгар Алън По може да прозвучи много актуално в момента. 
Историята започва с решението на богатия, интелигентен и екстравагантен княз Просперо да се самоизолира в манастир, преустроен на замък, заедно със своите рицари, семействата им и достатъчно провизии. Просперо издава заповед с цел предпазване от Алената смърт, която върлува из градовете и убива за минути. Нарежда да зазидат всички врати и прозорци, за да не влезе тайнствената болест. Но около петия и шестия месец Просперо не издържа на този начин на живот и за да разсее мрачното си настроение и това на гостите, организира бал с маски, в който всеки се облича като най-големия си кошмар. На бала се появява непознат за останалите гост в кърваво наметало, маскиран като мъртвец. След като всички разбират, че гостът е самото превъплъщение на чумата, нещата не завършват добре.

„Декамерон“ на Джовани Бокачо

Класиката „Декамерон” е може би една от книгите, които рядко успяват да спечелят детското внимание, като част от списъка със задължителна литература. Популярността на историята рязко се покачи, след като обстоятелствата, принудили младите флорентинци да се самоизолират по време на пандемията от Черната чума, отново станаха актуални.

„1984“ на Джордж Оруел

С най-добри намерения поставяме „1984” на почетното място, като лакмус или предупредителен знак за всеки индивид, който забелязва как неусетно засиленото полицейско присъствие, което по презумпция трябва да опазва гражданите, се превръща в тиха форма на репресия. Надяваме се мерките за следене на заразените от COVID-19 да не изградят своеобразен Big Brother. Нека множеството екрани, които не могат да бъдат изключвани, докато  непрекъснато бълват информация за „просперитета“, да си останат само между страниците на книгата.
„Войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила.” 

„Прекрасен нов свят” от Олдъс Хъксли

Още една класика в антиутопичния жанр с една „по-позитивна” на пръв поглед гледна точка от тази на Оруел. Историята, вдъхновила редица артисти, се развива в далечното бъдеще на социален и технологичен възход. В тази история виждаме едно общество, в което човек се ражда и отглежда с определени характеристики, за да работи, живее и консумира в „подредения” свят, в който няма болести, войни и глад за сметка на свободата и любовта. 
Книгата се развива около сблъсъка на този „прекрасен нов свят” с „Дивака”, роден и идващ от „Резервата” - единственото място, в което хората все още живеят и се размножават постарому.