Китайският мегапроект „Един пояс, един път“ бележи грандиозни загуби

Позовавайки се на данни от изследователската организация Rhodium, Financial Times пише обаче, че до момента от преструктуриране и отписване на заеми китайските власти са загубили около $100 млрд. 

Динамиката на загубите показва четири пъти по-висока интензивност през последните години. Пекин никога не е публикувал официално данни за размера на кредитирането по програмата „Един пояс, един път“, но икономистите оценяват тази сума на около $1 трилион, което означава, че Китай е загубил почти 10% от отпуснатите средства.

Financial Times отбелязва също, че $1 трилион не е окончателната оценка на разходите, тъй като колосалната сума не включва така наречените „спасителни заеми“ за предотвратяване на неизпълнение на задължения от страна на големи китайски кредитополучатели от около 150 страни, включили се с проекти в рамките на „Един пояс, един път“.

Според съвместно проучване на AidData, Световната банка, Harvard Kennedy School и Kiel Institute for World Economics, считано от 2000 г., Китай е похарчил общо около $240 млрд. за спасителни заеми, като значителна част от тях (около $104 млрд.) са отпуснати между 2019 и 2021 г. 

Експертите отбелязват, че кредитополучателите стават зависими от Китай, тъй като става по-трудно да покриват заемите си поради забавянето на световната икономика, повишаващите се лихви на световните централни банки и рекордните дългове в развиващите се страни. 

В същото време, в рамките на международните институции Китай често блокира възможностите за преструктуриране на дълговете на развиващите се страни, но по отношение на своята инициатива, прави точно обратното – насърчава преструктурирането по всякакъв възможен начин, увеличавайки зависимостта на развиващите се страни от Пекин.

„Честно казано, мисля, че това е само началото. Китайските банки са заинтересовани да задържат парите на най-големите си чуждестранни кредитополучатели, така че да продължат да обслужват дълговете си по проекта. Затова Пекин вероятно ще се ангажира със спешно кредитиране, докато най-големите му кредитополучатели са във финансови затруднения“, казват от AidData.

Въпреки че финансирането на проекти по програмата намаля, а преструктурирането на заемите за развиващите се страни се забави, икономистите не вярват, че Пекин ще намали влиянието си върху своите партньори по проекта „Един пояс, един път“. Напротив, предвид забавянето на икономиката, те ще продължат да приветстват китайските инвестиции, смятат от берлинския мозъчен тръст Merics.

През 2023 г. Китай ще отбележи 10-ата годишнина на инициативата „Един пояс, един път“ и освен отчет на успехите, експертите очакват и нови мащабни планове в рамките на инициативата. Както отбелязва Financial Times, Пекин вероятно ще използва събитието, за да подчертае още веднъж доминиращата си роля в световната икономика. 

В същото време експертите признават, че е може би нереалистично да се очакват нови големи инвестиции от Пекин, тъй като заради технологичната блокада от западните страни ще са необходими средства за развитието на китайската технологична индустрия.

Политическият успех на инициативата обаче е очевиден, пише Financial Times. Почти всички страни, изпълняващи проекти по програмата „Един пояс, един път“, подкрепят и други китайски международни инициативи – например китайската концепцията за глобална сигурност, която беше представена официално през февруари 2023 г., но китайският лидер Си Дзинпин я набеляза още през април 2022 г. От тогава концепцията получи подкрепата на представители на над 70 държави, повечето от които са партньори на Китай по програмата „Един пояс, един път“.