Войните и климатичните промени са най-силните фактори за миграцията

През 2023 г. броят на търсещите убежище в Европа е нараснал рязко. За първите три месеца на тази година над 40 000 души са прекосили нелегално Средиземно море, отбелязвайки връх в миграционната криза. Същевременно, този период е и най-смъртоносният за мигрантите. Смята се, че по пътя към новия живот са загинали около 700 души. На най-голям миграционен натиск е подложена Италия, но „сухопътната” миграция – например на север от Мексико – също взема жертвите си, предимно сред най-уязвимите – жените и децата.

В интервю за Euronews, откъси от което цитираме, Антонио Виторино посочва основните проблеми за решаване.

„Първо, рисковите пътувания трябва да бъдат предотвратени, което зависи от сътрудничеството с „изходните” страни. Второ, необходими са държавни инициативи за търсене и спасяване на бедстващи в морето мигранти, това не може да бъде задача само на неправителствените организации. И трето, и много важно – трябва своевременно да се предвиждат целевите точки за акостиране, които, разбира се, не са официалните пристанища или официалните гранични пунктове. Това би облекчило натоварването на страни, които като география са първа цел за миграционната вълна. 

Моята ключова гледна точка е, че никоя държава не може сама да се справи с подобно предизвикателство. Така че само като работим заедно, можем да успеем. И затова смятам, че е абсолютно необходимо европейските институции и държавите-членки на ЕС да стигнат до общ подход.

Наред с това, през последното десетилетие климатичните промени карат 20 милиона души годишно да се преселват. Тази миграция е предимно вътрешна, но неминуемо в един момент ще излезе от границите на засегнатите държави. Затова трябва да действаме спешно в глобален аспект и с конкретни мерки за най-уязвимите региони на света. За целта трябва да заложим на адаптирането към климатичните промени и смекчаването на въздействието им, чрез изграждане на устойчивост в общностите. Много страни вече предприемат тези мерки, но необходимите усилия надхвърлят техния капацитет. Така че успех може да се постигне единствено чрез мобилизиране на международната общност - първо в подкрепа на най-засегнатите страни и региони, а в последствие и в глобален план”.