Работата от дома убива климата

Работата от дома убива климата Снимка: pixabay

Работата от дома вместо в офиса навсякъде се рекламира като защита на климата: по-малко транспорт, по-малко командировки.
Това просто изчисление обаче не е напълно вярно.

В резултат на пандемията от коронавирус милиони хора преминаха на дистанционна работа. Командировки, конференции, доклади, консултации - всичко е отменено или преместено в цифровото пространство.

Полетите със самолети, които представляват 2% от глобалните емисии на въглероден диоксид, са намалени с 85%. Еколозите се радват, че работата вкъщи може да намали въглеродните емисии в дългосрочен план. Интернет активността обаче също оставя голяма екологична следа.
"

"Според проучване на френския мозъчен тръст The Shift Project онлайн видеоклиповете предизвикват емисии от 300 милиона тона въглероден диоксид годишно. Това е приблизително 1% от глобалните емисии. А  гледането на порнография произвежда същото количество въглероден диоксид, което Белгия произвежда за една година. Според експерти до 2025 г. делът на цифровите технологии в глобалните емисии на парникови газове може да нарасне до 8%."

Имейлите също не са екологични. Британският изследовател Майк Бърнърс-Ли пише в книгата си „Колко лоши са бананите? Въглеродната следа", че едно електронно писмо се равнява на 4 g CO2 еквивалент.

Ако писмото съдържа прикачен файл, тогава емисиите могат дори да се увеличат до 50 грама. Поради преминаването към дистанционна работа необходимостта от общуване се увеличи. Според анализ на маркетинговата платформа Hubspot британските компании изпращат средно с 20% повече имейли, отколкото преди пандемията. И това се отразява на екобаланса. Тоест домашният офис не е особено „зелен“.

Софтуерният разработчик Джери Макгавърн е изчислил, че едночасово онлайн съвещание, в което участват двама души, в зависимост от разделителната способност и качеството на видеото, може да произведе до 2,8 кг въглероден диоксид за 250 дни. Нормално  аудио обаждане е причината за излъчването на само 8 грама CO2, докато емисиите от видео разговор с висока разделителна способност вече се увеличават до 1,1 кг въглероден диоксид.

Големият въпрос е: дали намаляването на емисиите на CO2 от по-малко пътувания и такива със самолет компенсира увеличаването на емисиите на CO2 от центровете за обработка на данни.

„Работата вкъщи е добра, ако не се налагат дълги пътувания - обяснява изследователят Бърнърс-Ли в отговор на запитване. - Но ако това води дотам, че се налага да се пуска климатикътт у дома, работата вкъщи може да бъде по-вредна от кратките пътувания."

 
В едно изследване на австралийски учени се сравнява екологичният баланс на онлайн срещите и събитията лице в лице. Основа на тяхното изследване е такъв сценарий: двама участници, които са на място и не трябвало да пътуват, един участник, изминал 1000 км, както и един човек от друга държава, прелетял 5 хиляди км със самолет.

При този сценарий емисиите на въглероден диоксид от онлайн срещата биха били само 7% от емисиите, предизвикани от срещата лице в лице, а онлайн срещата би била значително по-екологична. Ако в този сценарий пътят на един участник бъде намален до 67 км, а на другия до 333 км, емисиите на въглероден диоксид и в двата случая биха били еднакви.

Така че екологичността на видеоконферентната връзка винаги е въпрос на конкретен случай. И в крайна сметка и от енергията, използвана от доставчика на интернет. Ако центровете за обработка на данни работят с мръсната енергия от електроцентрали на въглища, домашният офис няма да бъде по-екологичен от пътуването по въздуха", заключава Der Standard.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: