Не се страхувайте от пасивно инвестиране

Нито една критика, наложена през годините срещу индексирането, не подкопава основните предимства на пасивното инвестиране: евтино е, просто и избягва безполезността на събирането на акции. Все пак трябва да дадете кредит за постоянство на опонентите. Те продължават да се опитват да убеждават инвеститорите, че това е лош подход към управлението на активи. 

Kъм 80 трилиона долара в акции по целия свят се управляват активно, което показва защо активните мениджъри искат да защитят франчайзинга си от по-нататъшна ерозия. След финансовата криза през 2008-2009 г. около 1,8 трлн. долара са излезли от активни фондове. Това прави  една невероятна диаграма на капиталовите потоци. 

Въпреки това критиките си струва да бъдат разгледани, и по-специално твърдението, че индексирането е опасно, тъй като носи силно концентриран риск за акциите. В много основни индекси, които са претеглени от пазарната капитализация, като Standard & Poor's 500 Index или Nasdaq 100, шестте топ FAANMG акции придобиха непропорционално влияние.  

Хауърд Силверблат, старши аналитик на индекси към S&P Dow Jones Indices, отбеляза, че 10 -те най-големи акции с индекс S&P 500 възлизат на 27,6% от индексната капитализация. Това може да звучи тревожно, но историята показва, че не е така. Преди 40 години данните в края на годината показват, че най-високата концентрация на десетте най-добри якции е варирала между  17,5% през 2014 г. и 25,5% през 1980 г. Това отмерване ни поставя малко над средната стойност. 

Тази висока концентрация в началото на 80-те не попречи на пазара да види значителни печалби през това десетилетие. Възстановяването на пазарите през 70-те години на миналия век и рецесията с двойно потапяне, започнала през 80-те години, в крайна сметка отстъпиха на увеличена широта или на по-голямо пазарно участие. С други думи, тъй като икономиката помогна на малките и средните фирми, концентрацията на най-високия индекс намаля. По-важното е, че не е рядко малка група акции да отчита голям процент от S&P 500.  

Това, което прави 2020 г. толкова уникална, е пандемията и карантината в обществото. Икономическото въздействие не е равномерно разпределено. Големите международни технологични компании, които са от съществено значение за отдалечената работа  и хората, останали в къщите си, процъфтяват. Към това добавете колко по-добре останалият свят е успял да отговори на пандемията спрямо противоречивия отговор на САЩ.

Помислете за друг пример за неикономическа причина, паралелна на настоящите обстоятелства на COVID-19: земетресението в Тхоку и цунами, което повреди ядрените реактори на Фукушима Даичи. Японският индекс Nikkei 225 падна със 17,5% през трите търговски дни след катастрофата, но спадът не беше разпределен равномерно. Сектори като основни материали, облекло, машини, търговия на дребно и търговци на едро бяха повлияни много по-различно от тези, които претърпяха структурни щети или нарушения от земетресението и срива.

Но дори това огромно събитие не е нищо в сравнение с тази глобална пандемия. Икономическото въздействие от блокирането и повторното отваряне в световен мащаб създаде сценарий за голяма печалба, като шепа компании улавят почти всички икономически печалби

В крайна сметка ще бъде създадена ефективна ваксина срещу  COVID-19. Когато това се случи, преимуществата на гигантските технологични компании и техните акции ще се пренасочат ли към други компании? Или с други думи, природата създаде ли трайно предимство на умните бозайници, които могат да използват обстоятелствата, за да изместят по-големите, по-малко адаптивни динозаври?

Независимо от това, нито средното реверсиране, нито изменението на парадигмата означава, че фондовите борси представляват концентриран риск. Те ще вървят нагоре и надолу с пазара, както винаги е ставало досега.