Съвременното робство или култура на страха

По оценка на британското правителство, през 2020 г. жертви на трафика на хора са станали около 10 000 души. Anti-Slavery International сочи десет пъти по-висока цифра.

 „Много хора смятат, че робството не ги засяга и че се случва другаде или на други хора”, казва пред Euronews Джъстин Картър, директор на британската организация за борба с робството Unseen („Невидими”). Според нея, съвременното робство засяга всички ни – било като плащаме за храната, която ядем, за дрехите, които носим, или за работа, която сами не искаме да вършим. 

Използвайки форми като принудителен труд, включително в престъпността, както и сексуална или финансова експлоатаця, модерното робство се цели в хора, уязвими като възраст и имиграционен статус, както и страдащи от пристрастяване или лошо физическо или психично здраве. Проблемът е глобален, но по-видим в развитите страни.

Доклад на Държавния департамент на САЩ сочи, че 75 години след независимостта си, Израел например не отговаря на минималните стандарти за борба с трафика на хора. Израелският закон от 2006 г. казва, че роб е човек, който може да е „привидно свободен“, но не е господар на съдбата си. Днес тази формула описва много работници мигранти - в селското стопанство, риболова и строителството, болногледачи и жени-мигранти, които се продават за секс. 

„Проституцията не е свобода, нито празник на сексуалността, а клетка, пристрастяване, самонараняване. Проституцията никога не е избор и се различава от сексуалния трафик само на хартия”, казват от Lo Omdot Me Negged („Не бъдете безучастни”) – израелска организация, помагаща на жени, въвлечени в проституция и експлоатирани от „индустрията” на улицата. 

Безброй фактори тласкат хората в ръцете на експлоататори, но кризата с разходите за живот засили проблема през последната година. „Все повече хора са на ръба и в отчаянието си може да прибегнат към нещо, което иначе не биха направили“, казва Джъстин Картър.

Според НПО Focus on Labour Exploitation, един от проблемите е, че „няма фиксиран профил на жертвите”, защото в много случаи експлоатацията не е стереотипна и остава незабелязана. Затова трудовите експерти търсят действителните показатели на заробване – по своя воля ли работят хората, достатъчно ли им се плаща, уважавани ли са на работното си място, каква сигурност им предлагат техните работодатели и пр. 

Наред с кризата с разходите за живот, правителствените политики също позволяват робството и експлоатацията да процъфтяват, без на някого да се търси отговорност. Британският закон за модерното робство от 2015 г. задължава компаниите да следят за експлоатация, но според експерти, едва около една четвърт го правят. 

Жертви на робство стават и британски граждани, но особено уязвими са мигрантите, най-вече - нелегалните. Като селскостопански работници, дошли от хиляди километри, за да запълнят недостига на работна ръка в сектора, те често се сблъскват с незаконно ниско заплащане от едва £ 16 на ден, при законова минимална ставка от £ 10.42 на час (€ 11.87).

Част от проблема е „културата на страха“ в емигрантските среди, заради официалната политика на „враждебна среда”, приета в Обединеното кралство през 2012 г. Следвайки принципа „Първо депортиране, после обжалване“, тази атмосфера на враждебност спира и легалните, и нелегалните мигранти да говорят открито за лошите условия на труд или да търсят правата си.

Според Focus on Labour Exploitation, подготвяният законопроект за незаконната миграция във Великобритания, само ще влоши нещата. Unseen са категорични, че част от проблема е общественото безразличие. Затова организацията апелира за съпричастност и е открила денонощен горещ телефон (08000 121 700), който не е само за жертви на модерното робство, а и за всеки, който смята, че в нечие положение има нещо нередно. Подпомагайки полицията, Националната здравна служба, благотворителни организации и граждани, Unseen се бори с тази мрачна страна на съвременния свят.