Президентът на Световната банка: Да подобрим кредитирането за развиващите се икономики

Макар че противодействат на инфлацията в съответните страни, по-високите лихвени проценти оскъпява кредитите, взети от африканските държави, тъй като те се разплащат обикновено в щатски долари или евро, докато стойността на местните валути пада. Така в много африкански страни, включително Гана и Замбия, се стигна до сериозни трудности при изплащането на дълговете им към Пекин.

Това е „двоен удар, който води със себе си по-бавен икономическият растеж“, казва пред ВВС  Дейвид Малпас, президент на Световната банка, настоявайки за  „по-прозрачни” условия при кредитиране от страна на Китай или други заемодатели на Африка. Китай казва, че всяко кредитиране, което прави, включително за африканските държави, е в рамките на международните правила. 

Но трудностите с изплащането на китайските кредити растат лавинообразно и последствията от това отведоха в края на март вицепрезидентът на САЩ Камала Харис в три африкански страни, където тя пое ангажименти за финансова подкрепа, включително инвестиция от $ 500 милиона за строителство на предприятие за обработка на никел в Танзания. Харис подчерта нов момент в отношенията с развиващите се африкански икономики - "САЩ ще се ръководят не от това, което можем да направим за нашите африкански партньори, а от това, което можем да направим заедно с нашите африкански партньори".

Дейвид Малпас одобри този подход, посочвайки, че конкуренцията между двете най-големи икономики в света – САЩ и Китай - е „може би здравословна за развиващите се страни“, тъй като предоставя различни възможности.

„Това, което силно насърчавам, е прозрачност на договорите. Практиката „имате договор, но не го показвйте на никого” трябва да изчезне", казва шефът на Световната банка. Връщайки се към трудностите на развиващите се африкански икономики, той посочи, че "правителствата в Африка не трябва да предлагат обезпечения като аргумент да им бъде отпуснат заем, защото това блокира страните им за поколения – както в случаите с Китай".

Поне от десетилетие Пекин е един от най-големите източници на заеми за развиващите се икономики. Ново проучване, ръководено от Института за световна икономика в Кил, показва, че между 2016 и 2021 г. Китай е отпуснал $ 185 милиарда долара на 22 държави под формата на спасителни програми.

Съшевременно, Китай отхвърля предположенията, че експлоатира други страни с финансовата си подкрепа, посочвайки чрез говорителката на външното си министерство Мао Нинг, че „уважава волята на съответните страни, никога не е принуждавал никоя страна да заема пари, нито да плаща, не поставя никакви политически условия към споразуменията за заем и не търси политически  интерес".

От своя страна, Дейвид Малпас коментира, че проблемите не са уникални за китайското финансиране, посочвайки, че дори заемите на Световната банка понякога не са най-доброто решение за дадена страна, така че „очевидно трябва да подобрим качеството на кредитиране”.

Като президент на Световната банка, той изрази загриженост и от по-високите цени на храните, торовете и енергията в резултат на войната в Украйна, които изтощават държавните бюджети в по-бедните страни, „затова се опитваме да им помогнем директно с торове и храни“. Според Малпас, тези предизвикателства ще изострят глобалната крайна бедност (дневна издръжка под $ 1.90), повишавайки броя на хората в тази категория от 8,4% на 9,3%.

Същевременно, Световната банка се надява, че предстоящите ѝ пролетни срещи с Международния валутен фонд във Вашингтон ще помогнат да се съберат повече пари за ключовите мисии на банката като водещ орган за развитието на планетата. „Амбицията е налице, но нуждите са много по-големи от размера на очакваните парични потоци“, умерено оптимистичен е Малпас.