Новият световен ред, Глобалният юг и Европа

Европа и САЩ са в нещо като балон, твърдо вярвайки, че пълномащабното нахлуване в Украйна е световна война. В същото време две трети от населението на света живее в страни, които не са осъдили активно Русия.

Всъщност страните от Глобалния Юг са по-склонни да подкрепят Русия, отколкото Украйна. Бившият финландски премиер Александър Стуб го нарече „звън за събуждане“. Въпреки факта, че 40 държави са наложили санкции срещу Москва, това са направили "нула страни от Африка. Нула страни от Латинска Америка. И само две или три от Азия" са го направили, - добавя директорът на Училището по транснационален мениджмънт.

Миналата седмица Москва очерта концепцията си за външна политика, като посочи Китай и Индия като ключови партньори и обяви планове за разширяване на връзките с Африка и Латинска Америка.

И така, като подкрепят Украйна, САЩ и Европа изложени ли са на по-голям риск от поражение на бойното поле? Ще определи ли Новият световен ред изхода от войната?

Дали либералната, основана на норми система на глобалния Запад достига своите граници и ще бъде ли заменена от статична, авторитарна система като тази, застъпвана от Китай и Русия в глобалния Изток?

Каква е позицията на Глобалния Юг по отношение на войната в Украйна?

В Глобалния юг не се усеща особено влияние на ситуацията: „Страните от Латинска Америка казват „Не, това не е нашата война“, обяснява Кристофър Сабатини, старши сътрудник за Латинска Америка в международния мозъчен тръст Chatham House. Надеждите на Запада че ще изпратят оръжия в Украйна бяха бързо отхвърлени от страните от Латинска Америка.
 

В същото време съюзът между Русия и Китай става все по-силен, не на последно място благодарение на посещението на китайския президент Си Дзинпин в Москва. И това идва само дни след като Международният наказателен съд издаде заповед за арест на руския президент Владимир Путин за военни престъпления, което предполага, че Китай не е неутрален в тази война.

Не на последно място е въпросът за емоциите, свързан с историята на много страни от Глобалния Юг, както обяснява Александър Стуб. Те основно сочат с пръст Европа и САЩ и казват: „Не идвайте да ни четете лекции за териториалната цялост и суверенитета. Вижте какво направихте по време на колониалните времена. Или вижте какво се случи в Ирак.“

Силата е в Глобалния Юг

Смята се за малко вероятно страните от Глобалния Юг да се обединят, за да се присъединят към Глобалния Запад или Глобалния Изток. Думата на Глобалния Юг е "решаваща", но той не иска да избира, каза Стуб.

"Ще се люлее като махало между тези два полюса. Страните от Глобалния Юг имат икономиката, ресурсите и силата да определят в каква посока ще се движи светът", казва Стуб.

Сабатини обяснява, че страните от Глобалния Юг също използват настоящата ситуация като възможност да отстояват своята независимост в лицето на намаляващата мощ на САЩ в света и в Западното полукълбо. „Много от тях смятат, че САЩ и Западна Европа са игнорирали проблемите им дълго време."

Например редица латиноамерикански дипломати след гласуването на Общото събрание на ООН за Русия заявиха, че просто не са били консултирани предварително. САЩ призовават тези страни да останат до тях, „като същевременно предлагат много малко конкретна алтернатива“, каза Сабатини.

Например Европа и Обединеното кралство не бяха много успешни в разпространението на ваксини срещу COVID-19, а изискването изменението на климата да се отчита като фактор за промишления и икономически растеж също беше посрещнато с критики в Глобалния Юг. Там икономическият успех на Запада се основава на индустриалната революция, тоест всъщност на замърсяването на околната среда, обяснява Стуб.

Въпросът е дали Китай успява да поддържа стратегически отношения с Глобалния Юг по такъв начин, че да създаде нов - воден от Пекин - световен ред?

Как Китай примамва Глобалния Юг?

Китай предлага и упражнява своето влияние от десетилетия, особено под формата на инвестиции и заеми. И са по-гъвкави от тези на Световната банка, и не са обременени с "условия".

Китай също се разглежда като „много привлекателен пазар за латиноамерикански стоки и също така предлага нещо, което липсва на много латиноамерикански страни в инфраструктурните инвестиции", обяснява Сабатини. „А страни като Бразилия и Аржентина отчаяно се нуждаят от това."

В същото време страните от Латинска Америка и тези, които искат да възстановят либералния световен ред, определят или гледат на ценностите по различен начин.

За Латинска Америка защитата на правата на човека като цяло, правата на жените, местното население или, например, ЛГБТ общността стана изключително важна през последните години, казва Сабатини: „Латиноамериканските правителства трябва да осъзнаят реалните ползи от либералния световен ред, който не винаги е служил на техните интереси, но е бил ефективна платформа за гарантиране на правата на държавите или защита на човешките права чрез международното право."

Какво може да предложи Западът на Глобалния Юг?

Ако Западът иска да спечели при това състояние на нещата, той се нуждае от "по-достойна външна политика", предупреждава Стуб. Това предполага „ограничаване на високите морални стандарти“ и опит за „ангажиране на Глобалния Юг и да му позволим да действа“. „Ние сме твърде арогантни, твърде патерналистични и моралистични“, казва Стуб.

Всъщност нито една страна от Глобалния Юг не е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Те също така почти не са представени в МВФ, който има международна власт, и в Световната банка. Стуб също отбелязва, че търговията със страните от Глобалния Юг може да бъде разширена.

Така бъдещето на геополитическия световен ред зависи от Глобалния Юг и значението, което Западът е готов да му придаде, както и от политиката му спрямо Китай. „Нашите отношения с Китай са едни от най-сложните и важни в света“, обобщи Урсула фон дер Лайен в първата си реч, изцяло посветена на Китай.

"Ако Западът иска да запази либералния ред и определен ред, основан на правила, ще трябва да седне на масата за преговори", казва Стуб. - Китайците не искат либерален ред, а може би някои елементи от познат и основан на правила световен ред. Това е балансът, който трябва да намерим."

Че Китай и Глобалният Юг се приемат все повече на сериозно, се доказва от маршрутите на водещите европейски политици: германският външен министър Аналена Бербок обикаля страните от Южното полукълбо от встъпването си в длъжност, опитвайки се да ги спечели като партньори за Европа и запад.

Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис току-що завърши пътуване до Африка, а Макрон се отправя към Пекин тази седмица с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Euronews