Изобретенията в ежедневието ни

Първият прототип на съвременния асансьор е изработен за Людовик XIV, който е използвал подемна платформа заради прекомерното си тегло, но идеята му не успява да се разпространи чак до XIX век, когато в кухните на именията започнали да се появяват подемници, с които доставяли храната до приемните зали. Но въжетата често се късали и храната се похабявала, предизвиквайки гнева на хората, останали гладни. 

През 1853 г. Елиш Отис изобретява механизъм, който блокирал кухненския асансьор при скъсване и представил изобретението си на Световното изложение в Ню Йорк. Първият открит асансьор, задвижван с парна машина, Отис монтирал на висока сграда на нюйоркското Пето авеню и лично демонстрирал безопасността му – изкачил се с платформата си до последния етаж и наредил да отрежат въжето, за да докаже колко е сигурна блокиращата му система. Повисял известно време във въздуха, но от този успешен експеримент тръгва популярността на асансьора, който днес е неразделна част от всяка сграда над три етажа.

От XVIII век, когато пътешествениците открили тайната на еквадорските индианци да източват сока от каучуковите дървета, гумата постепенно навлиза навсякъде в живота, но дълго време не се смятала за надежден материал – гумените ботуши в горещините омеквали, а при студ се цепели. Около 1830 г. един американец – Чарлз Гудиър, започнал да експериментира с каучук – смесвал го с всичко, което му попадне. 

Веднъж, за да скрие от жена си поредния си опит, хвърлил в печката каучука и сярата, с които експериментирал. Заради чудовищната воня съпругата бързо излязла и Гудиър извадил от печката прекрасно парче гъвкава жилава гума. Всъщност на практика той е открил вулканизацията на гумата. За съжаление, с това се изчерпали всичките му средства за експерименти и други патентовали вулканизацията по-късно. Самият Гудиър умира в нищета, а името на прочутите гуми Goodyear е просто закъснял жест на уважение към експериментаторския му дух.

От древността много учени и мислители се оплакват, че в зряла възраст, когато натрупат знания и опит, очите ги подвеждат и нито могат да прочетат нещо ново, нито да запишат умните си мисли – такова оплакване е записал дори Цицерон. Едва през XI век арабският учен Ибн-ал Хайсам е описал леща, която може да помогне на възрастните със зрението, но не се задълбочил в заключенията си. 

Сторили го цели два века по-късно венецианците, когато много арабски научни трудове били преведени на латински и от 1300 г. във Венеция започнали да се произвеждат монокли – като съоръжение за четене. Няколко века по-късно, някъде в Прованс, Франция, събрали две и две – или по-скоро едно и едно, скачили два монокъла един за друг и така се появили очилата. Аксесоарът, без който днес не можем, обаче еволюирал бавно. Модел за късогледи се появил едва през XV век, а чак след 300 години са изработени бифокалните стъкла.

Най-старите открити вилици са от VI–VIII век, но удобното съоръжение за ядене се появява в историята едва през XI век, занесено с чеиза на византийска благородничка в дома на жениха ѝ, син на венециански дож. Двете вилици хвърлили в шок не само съпруга, но и близък на семейството християнски проповедник – той обявил вилиците за „дяволска вещ” и проклел булката, която починала година след сватбата – и всички се убедили, че това било Божие наказание заради вилиците. 

В резултат на това злощастните прибори изпаднали в забвение. Възродили се едва след три века, когато италианците открили пастата. Оказало се неудобно да ядат спагетите с ръце направо от чинията, но до XVIII век само ги навивали около зъбците на вилиците. След това неизвестен изобретател в Англия се сетил да ги извие леко, така че да загребват храната, дори овесена каша или грах.

Човечеството познава медовината, сайдерът и виното от древни времена. Правили са се по всички краища на света, с някои варианти в рецептите. Крачка напред в производството на алкохолни напитки е откриването на хмела  през VIII век. Най-странното е, че хората дори не се замисляли за причината на упойващия ефект на алкохолните напитки. Затова когато Авицена изобретил дестилацията на спирта, и през ум не му минало, че един ден тази течност ще се продава в бутилки с лъскави етикети. И Авицена, и много учени след него, се опитвали да извлекат от алкохолния дестилат „духа на нещата, загадъчния пети елемент – спиртът – spiritus, т.е. „дух” на латински.

Спиртът станал основа за всякакви парфюми и аптекарски средства за разтривка, но нищо повече. Едва през 1348 г., когато в Европа се развихрила чумата и на болните давали всичко, което им попадне, с надеждата да се случи чудо и да оздравеят, някой се сетил да даде на клетниците да пият спирт. Чудо не се случило и те не оздравели, но спиртът притъпил страха и мъките. 

От тук до идеята, че от спирта може да се печелят пари имало само крачка и я направили лекарите. Джин, аквавит, ликьори – всичките са създадени от лекари и до 16-ти век тези лечебни средства се продавали само в аптеките, докато търсенето не разширило производството достатъчно, за да се отдели в могъщ самостоятелен сектор от съвременната икономика.