Отношения от космически мащаб: Русия и Китай ще строят база на Луната

През февруари 2012 г. Управлението за отбранителна наука, техника и промишленост на Китай публикува първата пълна топографска карта на лунната повърхност с резолюция седем метра, създадена на базата на снимки от втората китайска лунна мисия "Чанъе-2" ("Лунна принцеса-2"). Третата мисия "Чанъе-3", в рамките на която през декември 2013 г. за първи път след съветската АМС "Луна-24", след 37 години, извърши меко кацане на Луната, достави на спътника на Земята лунохода "Юйту"("Нефритеният заек").

През 2019 г. Китай беше първият, който кацна с безпилотната космическа станция "Чанъе-4" на обратната страна на Луната. Пристигналият заедно с нея луноход "Юйту-2 " и до днес работи успешно.

И накрая, в края на 2020 г. апаратът "Чанъе-5" взе проби от лунната почва и ги достави на Земята. Преди това само СССР и САЩ успяха да направят това. Освен това, в рамките на тази мисия беше осъществено първото в историята автоматично скачване в окололунна орбита.

Етапи на лунните програми

И трите лунни програми - американската, китайската и руската, могат да бъдат разделени на три големи етапа.

Първият е създаването и тестването на комплекс от технически средства за полет до Луната, преди всичко свръхтежки ракети и пилотиран кораб, както и разполагането на окололунен орбитален комплекс.

Вторият са пилотирани полети около Луната, кацане на човек на нейната повърхност и доставка там на транспортни средства и първи елементи за лунната база

Третият е изграждането и дългосрочната експлоатация на лунна обитаема база.

Руската лунна програма предвижда през 2028-2029 г. безпилотно посещение на Луната, а през 2030 г. - кацане на човек. За целта се разработват свръхтежката ракета "Енисей" и пилотираният кораб "Орел". Вярно е, че сега и двата проекта са преустановени, а вместо четириместния "Орел" се обмисля възможността за създаването на неговата лека версия - корабът "Орльонок" за двама космонавти. Той ще може да бъде доставен на Луната от вече съществуващата в Русия тежка ракета "Ангара-А5", по-точно - нейната модификация с водороден двигател "Ангара-А5В".

Китайците вече имат готов пилотиран кораб от ново поколение, аналог на руския "Орел", и продължаван разработката на свръхтежката ракета"Чанчжън-9" ("Великият поход- 9").

Известно е, че през 2023-2024 г. в района на Южния полюс на Луната Китай смята да разположи роботизирана научна станция, а през 2028 г. да изпрати там космонавти.

В същото време Пекин не съобщава за планираните срокове за покоряването на Луната, а само редовно докладва за новите постижения и бавно, но сигурно се движи напред с постоянството на "целеустремена костенурка". Така наричат Поднебесната империя, имайки предвид баснята на Езоп: трудолюбивата костенурка в крайна сметка изпреварва самоуверения заек, под който, разбира се, подразбират САЩ.

Какво се крие под абревиатурата МНЛС

В официалния коментар на "Роскосмос", публикуван след подписването на меморандума между държавната корпорация и CNSA, се казва, че под Международна научна лунна станция (МНЛС) се разбира "комплекс от експериментално-изследователски средства, създавани на повърхността и/или в орбитата на Луната, предназначени за провеждане на многопрофилни и многоцелеви научно-изследователски работи".

Тоест, на този етап не става дума за обитаема база, а за координация на работата на комплекс от руски и китайски автоматични апарати, намиращи се както в орбита, така и на повърхността, и за съвместни експерименти.

До 2025 г. Русия и Китай планират няколко отделни лунни мисии. Това ще подготви почвата за бъдещи пилотирани полети, планирани за следващото десетилетие.

Така например, "Луна-25" трябва да изследва повърхността на спътника и да извърши сондажи в района на Южния полюс. Именно тук, според учените, са концентрирани залежите от воден лед, необходими за лунната база. Стартирането на космическата станция е планирано за октомври тази година.

През 2024 г. ще стартира "Луна-26"  - най-вероятно вече във връзка с китайския "Чанъе -7", а година по-късно - "Луна-27" и "Чанъе-8". На борда на тези апарати ще бъдат поставени камери с висока разделителна способност, георадари, неутронни сензори, спектрометри, сеизмометри, магнитометри, анализатори на вода и водородни изотопи и други прибори, които сега се разработват от учени в десетки институти на Русия и Китай. Апаратите ще поддържат връзка със Земята и помежду си чрез ретранслационни спътници в орбитата на Луната.

За това няма да са необходими свръхтежки ракети и пилотирани модули за кацане. Към спътника на Земята ще летят "Ангара-А5" и "Чанчжън-5", а "Луна-25"ще бъде доставена от ракетата от среден клас "Союз-2.1 б". Нослед това неизбежно ще са необходими нови технологии и конструкторски разработки.

От лунната станция - до построяването на град на Луната

За това до какво ще доведе сътрудничеството между Русия и Китай в усвояването на Луната, все още е рано да се говори. В момента няма нито конкретни планове, нито бюджети. Страните само се договориха за подготовката на пътната карта на МНЛС и представянето й пред световната космическа общност.

Но увереността и постоянството, с които Китай реализир лунната си програма,в която резултатите от всяка стъпка поставят основата за следващата, вдъхват оптимизъм. Русия се нуждае от такъв надежден партньор в Космоса.

Китай, от своя страна, е заинтересован от съвместното използване на технологии, разработени от Русия през дългите години на космически изследвания. Местните предприятия произвеждат уникални устройства, които успешно работят в много проекти.

Освен това Русия има богат опит в изграждането и експлоатацията на обитаеми станции в орбита. Това ще бъде много полезно за окололунната орбитална станция - плацдарм за доставка на товари и екипажи до Луната и обратно. Могат да се използват руските елементи на МКС.

Що се отнася до последния етап - лунната база, тук никой няма опит. Предстои разработването на технологии за абсолютно нови задачи - усвояване на жизнената среда на Луната, получаване на електричество, кислород за дишане и водород за ракетно гориво.

Перспективите за такъв грандиозен проект до голяма степен зависят от това доколко успешно Русия и Китай ще изпълнят съвместния първи етап.