UBS стана още по-голяма: последствия и въпроси

Новата финансова мега-институция започна с масирани проверки на придобитите заедно с Credit Suisse руски клиенти. UBS иска от тях до 6 май да предоставят документи за статута им в Швейцария и предупреждава за възможно „блокиране на банковите отношения”, съобщи РИА „Новости”, позовавайки се на писма, разпратени до руските вложители. От текста става ясно, че UBS смята да изчисти клиентската си база от руснаци под санкции.

Това е „малкият” аргумент, които разби мита, че швейцарските банки са надеждно убежище за активи през бурни времена, отбелязва swissinfo.ch. „Големият” е, че де факто швейцарското правителство принуди UBS да придобие Credit Suisse без акционерите да гласуват сделката. Така „спасявайки” Credit Suisse, швейцарските регулатори меко казано заобиколиха закона и накърниха правото на собственост в страна, смятана за бастион на правната сигурност, стабилното управление и ясното разделение между политика и бизнес. 

Всъщност, технически Credit Suisse имаше достатъчно средства, за да продължи да работи. Банката със 168 годишна история, за която се смяташе, че е „твърде голяма, за да фалира“, стана жертва на поредица „лоши и алчни мениджъри”. Техните действия доведоха до шумни скандали и съдебни процеси срещу Credit Suisse и в крайна сметка унищожиха доверието в банката. 

„Те сбъркаха, поеха рискове, които не можеха да контролират, но същевременно направиха безумни пари“, каза главният икономист на Конфедерацията на швейцарските профсъюзи Даниел Лампарт пред швейцарската обществена телевизия SRF. 

Цената на сливането може да достигне $226 милиарда, като по-голямата част от тях ще дойдат от държавната хазна, така че всеки швейцарски данъкоплатец „участва” в спасяването на Credit Suisse с около $13 000, пише Bloomberg. 

Повечето швейцарци не разбират смисъла на „упражнението” и го изразиха в протести, осъзнавайки, че законът не е писан за „твърде големите и богатите, след като за тях може да бъде променен”. Предлагат се и мерки за предотвратяване на подобни действия, включително повече права на финансовия регулатор и възможност да налага глоби за неправомерни банкови действия, да изправя пред съда банкови ръководители заради лоши решения, като наказанията да предвиждат затвор. 

Международните реакции на сливането също не са еднозначни. Сделката „отписа” облигации на стойност $17 милиарда, издадени от Credit Suisse – акт с „дългосрочни последици за всеки швейцарски финансов дълг“, казва източник на Financial Times, който препоръчва в бъдеще инвеститорите да помислят два пъти, преди да вложат парите си в швейцарски корпоративни облигации.

Сериозни акционери като Националната банка на Саудитска Арабия и Катарският инвестиционен орган все още са застрашително тихи, след като бяха отстранени от процедурата по придобиването, в резултат на което ще загубят сериозни капитали. Инвеститорите от Близкия изток наляха парите си в Credit Suisse при цена на акциите ѝ около CHF 4. След придобиването стойността им е CHF 0,76.

„Отсега нататък инвеститорите в Швейцария могат да очакват активите им да бъдат експроприирани без правно основание. Очаквам съдебни дела“, каза авторитетен швейцарски юрист пред новинарската група Tamedia. 

Единственият печеливш засега се оказва  UBS, тъй като сливането ще ѝ позволи да реализира огромни печалби. За начало, „Те получиха Credit Suisse безплатно и правителството покрива загубите“, казва Кристоф Рехщайнер, партньор в Цюрихската данъчна консултантска компания MME.

Председателят на UBS Колм Келер убеждава финансовия свят, че поглъщането „укрепва позицията на Швейцария като водещ глобален финансов център“ и предоставя „огромни възможности“, а „UBS ще остане стабилна като скала“. По думите му, банката ще постигне това и чрез премахване на „токсичните активи” на Credit Suisse, „в съответствие с нашата консервативна култура при оценка на риска“.

UBS е изправена пред задачата да обедини звената си с тези на придобитата Credit Suisse – „обезсърчително упражнение”, за което банката-спасител очевидно нямаше време да се подготви и което не крие риск за нейните  72 600 служители. Но персоналът на Credit Suisse от 50 000 души, включително 16 000 в Швейцария, е изправен пред голяма несигурност, тъй като много позиции ще се припокрият. Синдикатите вече поискаха от властите план за облекчаване на последствията от неизбежните съкращения.

Швейцарските власти гарантират, че Credit Suisse ще бъде „демонтирана” по надлежния ред – и че швейцарската банкова система е в безопасност. Но на практика тези уверения все още не са реализирани. Вместо това, UBS стана гигант, който е още по-„твърде голям”, за да фалира, с настоящия си общ баланс от над CHF1,6 трилиона, в сравнение с брутния вътрешен продукт (БВП) на Швейцария от CHF 800 милиарда.

Така или иначе, 167-годишната история на Credit Suisse бе прекратена потресаващо бързо – за един уикенд. Швейцария загуби една от емблематичните си корпоративни марки, създадена през 1856 г. Шокът не е по-малък от този при колапса на националната авиокомпания Swissair през 2001 г. – въпреки че може би по-малко хора ще погледнат назад към Credit Suisse с такава носталгия.

Поводът, който бутна Credit Suisse в пропастта, са фалиралите преди седмица американски банки, макар че нито една от тях не беше толкова голяма или толкова важна като Credit Suisse. Но причината за тези големи сътресения в швейцарския финансов рай, които засягат и световната финансова система, е самата Швейцария – и безпрецедентния начин, по който създаде своя финансов мастодонт с цената на част от историята и имиджа си.