Френската пенсионна реформа: Обречено ли е правителството на Макрон?

Демоните на Франция се завръщат и я дебнат, коментира ВВС, цитирайки авторитетния френски политически коментатор Ален Дюамел: „Тази криза показва, че има две Франции, които живеят в два толкова различни ментални свята, че им е невъзможно дори да общуват”. Гневът на улиците и взаимното неразбиране показват колко опасно поляризирани са тези две Франции. 

Правителството казва, че изместването на пенсионната възраст от 62 на 64 години е жизненоважно, за да се запази много ценената от французите система на съпричастност, в която работещите плащат, а пенсионерите теглят. Всъщност, казва Макрон, с тази пенсионна реформа Франция просто се приравнява към всяка друга европейска демокрация. Но французите, които са „първи на барикадата”, когато става дума за равенство, сега не го желаят и същевременно смятат за още по-неприемливи възможните алтернативи - да се намалят пенсиите или да се увеличат данъците на работещите.

Ревниви за комфорта си, французите изглежда предпочитат аргументите на крайнолевите и крайнодесните: че реформата не е спешна и че е несправедлива. Пренебрегва се факта, че Макрон предвижда постепенно повишаване на пенсионната възраст до 2030 г., т.е., французите още седем години ще се пенсионират по-рано, отколкото повечето европейци сега. 

На заден план остават и мотивите в активността на протестиращите железничари или работещи в парижкото метро например, които поне в някаква степен ще загубят привилегията да се пенсионират на 50 години, докато отраслите им, които са на загуба, всяка година изсмукват милиарди евро от държавата, т.е., от данъците на тези, които ще се пенсионират по общия ред. И на целия този фон, има протестиращи, които настояват за намаляване на пенсионната възраст на нивото от 2010 г., т.е., 60 години. 

Левицата внесе буквално хиляди поправки в законопроекта за пенсиите, наричайки „брутални” и „нечовешки” клаузи, които в други страни биха се приели напълно нормално. От дясно казват, че промените са изтръгнати под натиск, свеждайки до непрактичност очакваните икономии от по-късното пенсиониране. Мнозинството французи (70%) отхвърлят тази реформа, но същевременно са съгласни, че промяна в пенсионните условия трябва да има. В такъв случай, една функционираща демокрация би намерила някакъв компромис. Но въпросът е функционира ли всъщност френската демокрация?

Доверието в парламентарната политика е на дъното, докато крайнолявото и крайнодясното са във възход, казват анализатори. Макрон обяви край на стария ред (ancien régime), избирайки разумни части от програмите и на левите, и на десните. Този избор може да е свръхинтелигентен и свръхсъпричастен, но не накара французите да харесват президента си. Истината е, че го избраха два пъти, само заради неприемливата алтернатива Марин льо Пен, която преглътна трудно успеха на Макрон, но чака „на нисък старт” провала на „макронизма”. Същевременно, общественият дебат непрекъснато се обезценява. 

Тази седмица ще се обсъждат двете предложения за недоверие към правителството и ако някое от тях мине, Франция може да се изправи пред  предсрочни избори. Ако пък предложенията се провалят, опозицията може да се обърне към Конституционния съвет, или да поиска референдум. От своя страна, правителството се надява в един момент реалността да надделее и французите да приемат неизбежното. Без жертви, разбира се, няма да мине – и първата може да бъде министър-председателката Елизабет Борн. 

Но засега настроението е свирепо и всяка неработеща бензиностанция, всеки непочистен контейнер с боклук, всяка счупена витрина, всеки грабеж и насилие предизвикват единствено рефрена „Обвинявайте Макрон”. Така двете Франции започват поредната седмица на кризата, очаквайки нови парализиращи стачки.