Киберсигурността по време на пандемия

Системите за цифрова регистрация, тракерите за проследяване и мобилните приложения са само някои примери за технологията за наблюдение, прилагана от правителствата за контрол и проследяване на движението на хората, докато те се опитват да спрат разпространението на вируса.

Събрани са огромни количества данни, за да се предостави на създателите на политики точна и ефективна информация, която да помогне за управлението на ресурсите и в крайна сметка да оформи здравните и социалните политики. Въпреки че тези мерки проправиха пътя за ефективно проследяване на контактите, те впрегнаха силата на данните по начини, които излагат на риск личния живот на хората.

Различните правителства са използвали различни методи с различна степен на ефективност в борбата с пандемията. Някои бяха счетени за по-противоречиви от други.

В единия край на спектъра е Китай, който е разположил дронове, камери за изкуствен интелект и охрана пред апартаментите на хората, за да налага карантини и да наблюдава публичните пространства.

От другата страна на спектъра страни като Германия, Италия и Швейцария използват по-предпазливи подходи. Тези европейски държави също попадат в списъка на Общия съвет за защита на данните, или GDPR, създаден през 2016 г. и обявен от Европейския съюз като „цифров златен стандарт“ за защита на данните и поверителността.

Страни като Сингапур, Южна Корея, Катар и Индия са някъде по средата. Всяка от тях е стартирала мобилни приложения, наред с други решения, за да помогне при усилията за проследяване на контакти или мерките за самоизолация.

Приложението на Сингапур TraceTogether е доброволно за всички граждани. Правителството казва, че не събира никакви данни за местоположението. Нацията също прие дигитална система за регистрация на всички обществени места, включително молове и магазини, за да улесни усилията за проследяване на контакти.

Междувременно приложението за проследяване на контакти на Катар, Еhteraz (което означава предпазни мерки), е задължително за всички граждани и жители. В допълнение към приложението си за проследяване на контакти, Южна Корея пък използва информация за кредитни карти, записи на телефонни разговори и кадри за видеонаблюдение, за да формира по-пълна картина за местонахождението и дейностите на своите граждани.

Пропуски в сигурността обаче бяха открити в приложенията за проследяване на контакти в Южна Корея и Индия, което направи частните данни на хората, които използват тези приложения, уязвими от нарушения на сигурността. Катарското приложение Ehteraz също беше посочено от Amnesty International като съдържащо „сериозни пропуски в поверителността“.

Въпреки че недостатъците бяха отстранени бързо, продължителното разчитане на тези цифрови инструменти повдигна въпроса: дали правилата за защита на данните са спазени правилно.

Европейският съвет за защита на данните и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие призоваха правителствата да преустановят и отменят прекомереното използване на данни, когато пандемията приключи. Тези данни включват местоположението на човек, получено от обаждания или приложения на техните мобилни телефони.