Учени създадоха мишка с двама бащи

Учени създадоха мишка с двама бащи Снимка: neatorama.com

Експериментът все още е много далеч от приложението му при хора, но доказва жизнеността на концепцията, пише сп. Nature.

Най-общо казано, технологията се основава на „префасонирането” на клетки от мъжки мишки в яйцеклетки, които след като са били оплодени и имплантирани в женски мишки, са се развили в на пръв поглед здраво плодовито потомство.

Подходът, обявен на 8 март на Третата международна среща на върха за редактиране на човешкия геном в Лондон, все още не е публикуван и е далеч от използването му при хора, но се смята, че е първа стъпка към лечението на някои причини за безплодие и дори опция за създаването на ембрион с един родител.

Учните работят за това постижение от години. През 2018 г. един екип съобщи за използването на ембрионални стволови клетки от сперма или яйцеклетки на мишки, за генериране на потомство с двама бащи или две майки. Малките с две майки живели до зряла възраст и били плодовити, но потомците на двама бащи оцелели само няколко дни.

През 2020 г. екип, ръководен от биолога Кацухико Хаяши, сега в университета в Осака в Япония, описа генетичните промени, необходими за трансформирането на клетки в яйцеклетки в лабораторни условия. През 2021 г. същият екип демонстрира, че е пресъздал среда, адекватна на яйчниците на мишка, за да отглежда в нея яйцеклетки, способни да дадат здраво потомство. С този опит Хаяши и колегите му започнаха проект за трансформиране на клетки от възрастна мъжка мишка в яйцеклетки.

Експериментите на Хаяши предизвикаха огромен интерес с идеята да разкрият нова територия за репродукция на човека. Дори специалистът по етика в биологията Тецуя Иши от университета Хокайдо в Сапоро, Япония, каза, че подобно изследване може да помогне на двойки мъже или дори на един мъж „в далечното бъдеще“ да имат биологични деца, износени от сурогатни майки.

Според Кацухико Хаяши обаче, дори да се усъвършенства биологически, методът ще има нужда от широка обществена дискусия относно етиката и последиците от прилагането му. „Не знам дали този вид технология наистина може да се адаптира към човешкото общество“, казва авангардният биолог.

Още по темата във

facebook

Сподели тази статия в: