Имат ли бъдеще офис сградите

Но във време, когато много служители и работодатели избират дистанционната работа, на офис пространствата се гледа в съвършено нова светлина: постигане на реална устойчивост, чрез намаляване на пътуванията до работното място до наложителния минимум – примерно, една или две общи срещи през седмицата и то когато се прецени, че конферентният видеоразговор няма да осигури достачно креативна или „дисциплинираща” атмосфера. 

Специалистите по организация на работни пространства още преди пандемията бяха напипали преимуществата на дистанционната работа от удобстваото на дома или от потънала в зеленина планинска хижа, например, пише swissinfo.ch. Но по света вече са построени милиони офис-сгради, чиято ефективност често е спорна. 

Строителната индустрия вижда стълбовете на устойчивото офис-строителство в модерните строителни технологии и избора на екологични материали. Но подобни примери, при които вездесъщият бетон е заменен с дърво или глина, все още се броят на пръсти. В същото време индустрията, включително силно замърсяващото производство на цимент (основна съставка на бетона), вече не може да игнорира проблема с огромния обем вредни емисии, ненаситното поглъщане на невъзобновяеми ресурси и нелеката поддръжка на мегалитните офис-кули. 

Първоначално градските жители показват някакво одобрение на високите нови офис-царства, но постепенно ентусиазмът отстъпва място на въпроса – все пак, колко хора реално ходят на работа в офиси? 

Така „кристализира” противоречието: от една страна, компаниите искат да спестят място и развиват офис-пространствата си във височина, подобно на мравуняци на термити. От друга страна, служителите предпочитат да влизат в офис-сградата само за конкретни разговори, и то - от време на време, а да изпълняват служебните си задачи от свободно избрано място – у дома, на вилата, в парка, или където сметнат, че ще бъдат най-креативни и работоспособни.

И така, имат ли бъдеще офис сградите и „кулите” ли са моделът?

Една от темите, които компаниите не обичат да обсъждат, е заетостта на офис-пространствата – особено тези, които стоят празни в очакване на наематели. Според анализатори, една от основните цели на офис-мастодонтите всъщност е да издигнат имиджа на дадена компания или собственик. Към "зеления" имидж са насочени и изявленията за устойчивост на новото офис-строителство, макар че тези твърдения все повече предизвикват скептицизъм.

Строителният офис-стил „напред и нагоре” все по-често се сблъсква с един обезпокоителен аспект - реалната устойчивост, рентабилност и ефективност, както по отношение на самото строителство, така и относно желаната креативност и работоспособност на служителите. Според авангардни архитектурни студиа, бъдещите офиси по-скоро ще приличат на клубове, където от време на време се събират хора с еднакви интереси. Много компании вече изпробват този клубен стил, с подчертан интерес към използване на малки стилни исторически сгради.

В много страни по света пък опустяващите офис-кули се „префасонират” в евтини жилища и търговски площи, което разбира се, е по-лесно с 5-6 етажна офис-сграда, но не и с изникналите като гъби офис-небостъргачи. 

Съвременната организация на офис-професиите, офис-пространствата и офис-архитектурата е изправена пред промяна, с цел реална устойчивост, без преследване на имидж-рекорди на височина и площ и без ежедневно пристигаща (и оттегляща се) армия усърдни офис-служители, работещи надлежно подредени етаж върху етаж, офис след офис. 

Съвременната визия за успех в офис-професиите все по-често се свързва с креативни индивидуални решения, много по-възможни ако се излезе от мисленето на „сплотения колектив”, което така или иначе огромните офис-сгради налагат. Така че, ако строите офис-кула днес, проектирайте я така, че да не се питате какво ще я правите утре.