До 2030 г. 30% от моретата и океаните ще станат защитени зони

Финалната права на преговорите на няколко пъти едва се размина с провал, отбелязва ВВС, посочвайки като „препъни камък” отново старите разногласия за финансирането на океанските проучвания и правата за риболов.

Конвенция на ООН по морско право, подписана през 1982 г., определи преди 40 години зона, наречена „открито море” - международни води за свободен корабен трафик, риболов и изследвания, в които обаче защитените райони са само 1,2%. Това означава, че морският живот извън този скромен периметър е изложен на прекомерен риболов и тежък корабен трафик, а в последните години към рисковите условия се прибавиха и климатичните промени. 

Според последната оценка на Международния съюз за опазване на природата (IUCN), близо 10% от морските видове са изложени на риск от изчезване. Тази констатация залегна в определянето на новите защитени зони, където ще бъдат ограничени риболовът, маршрутите на корабоплаването и т. нар. дълбоководен добив на полезни изкопаеми, т.е., на 200 или повече метра под повърхността. 

Еколозите са загрижени, че създавайки шумово и токсично замърсяване, минните дейности може да нарушат подводните местообитания на морските видове, но новото споразумение ще предотврати това, както заявиха пред BBC от Международния орган по морското дъно: „всяка бъдеща дейност в дълбокото морско дъно ще бъде предмет на строги екологични разпоредби и надзор, за да се гарантира, че се извършва устойчиво и отговорно“.

Друга дълго обсъждана тема е споделянето на генетичните ресурси от световния океан. Формулировката има предвид биологичен материал от морски растения и животни, които може да са полезни за хората, например като компоненти на фармацевтични продукти, промишлени процеси и храни. 

По-богатите нации разполагат с ресурси и финансират изследвания в дълбокия океан, но по-бедните нации искаха гаранции, че всички полезни открития ще бъдат споделени по равно. В случая предизвикателството е, че не може да се оцени обема или стойността на океанските ресурси и съответно да се предвиди разпределението им в конкретни измерения, казват учените. Според тях, за момента са маркирани около 230 000 потенциално полезни океански вида, но се смята, че броят им надхвърля два милиона. 

От „Грийнпийс” подчертаха, че споразумението защитава не само морския живот, но и поминъка на крайбрежните нации и го приветстваха като „знак, че в един разделен свят защитата на природата и хората може да триумфира над геополитиката“.

Предстои държавите да ратифицират споразумението, за да влезе в сила и да се пристъпи към създаването на институционалните органи, които да работят по въвеждането и спазването му.