Най-старото изречение, написано с букви, призовава за хигиена

Издълбан е върху древен гребен от слонова кост, открит през 2016 г. в Тел Лахиш, вторият важен град в Юдейското царство, описано в Библията. Артефактът е принадлежал на древните ханаанци, близкоизточни народи, разработили най-ранната азбука – ключово цивилизационно постижение, което заменя по-ранните форми на писменост като сложните изобразителни системи на клинописа от Месопотамия или египетските йероглифи.

Ако сте очаквали, посланието върху гребена да носи някаква универсална мъдрост, ще сгрешите, пише ВВС. Съчетанието от 17 букви и 7 думи гласи: „Нека този бивник изкорени въшките от косата и брадата“.

„Хората се смеят, когато им кажете какво всъщност означава надписът“, казва пред New York Times Майкъл Хасел от Южния университет в Тенеси, един от археолозите, работили по дешифрирането. „Това е нещо много човешко. Веднага се чувствате свързани с притежателя на този гребен“, добавя пред CNN колегата му Йосеф Гарфинкел, професор по археология в Еврейския университет в Йерусалим.

Новият вид писменост се появява за първи път около 1800 г. пр. Хр. сред ханаанските племена - векове преди финикийците, често приемани за създатели на азбуката. Съвременната наука смята, че около 1100 г. пр Хр. те по-скоро са стандартизирали формите на буквите. 

Новаторският момент в ханаанската азбука е, че малкото ѝ букви съответстват на основните говорни звуци. Това улеснява овладяването на четенето и писането от най-широки маси хора, предизвиквайки демократична информационна революция - както печатарската преса или интернет поколения по-късно. 

Древното послание на гребена можеше още да „отлежава” в музейния склад, докато не попада под микроскопа на Мадлен Мумкуоглу, паразитолог и археолог от Еврейския университет в Йерусалим. Тя открива следи от въшки и след консултация с Йосеф Гарфинкел и Майкъл Хасел, решава да изпрати гребена на Даниел Вайнстуб, палеограф от университета „Бен-Гурион” в Негев, Израел. 

Четиримата съавтори на проучването, публикувано в Jerusalem Journal of Archaeology, предполагат, че заради вносната слонова кост, гребенът е бил скъп лукс на времето си. Артефактът с размери само 3.56 см на 2.54 см, свидетелства за стремежа на древните ханаанци да поддържат хигиена в една епоха без „всички тези спрейове и модерни лекарства”, както казва Йосеф Гарфинкел пред Guardian.