Съдят Google като собственик на YouTube за клипове, провокиращи тероризъм

Делото е заведено от семейството на 23-годишната Ноеми Гонзалес, която беше застреляна от въоръжени лица на Ислямска държава в Париж през 2015 г.

Вчера съдиите от Върховния съд на САЩ изслушаха близо три часа аргументите на адвокати, представляващи американски служители, Google и опечаленото семейство.

От Google твърдят, че не носят отговорност, позовавайки се на законодателство от 1996 г. и по-точно раздел 230 от т. нар. Закон за благоприличие в комуникациите, който защитава интернет компаниите, постановявйки, че те не са отговорни за съдържание, публикувано от трети страни на техните платформи. Същевременно, законът не забранява на компаниите да премахват съдържание.

Делото е първи случай, когато Върховният съд е натоварен с отговорността да определи обхвата на раздел 230 и да прецени дали платформи като YouTube, Facebook и Twitter са защитени, когато техните алгоритми насочват потребителите към определена информация.

По време на изслушването съдиите отбелязаха, че настоящият пейзаж в интернет се е променил значително от времето на приемането на закона преди 27 години. Съдиите изразиха и загрижеността си, че едно решение в полза на семейство Гонзалес може да отприщи потоп от съдебни дела срещу технологични компании и дори изразиха опасение, че всяко решение, ограничаващо законовата защита на интернет-компаниите, може да срине цифровата икономика.

Семейството на Ноеми Гонзалес започна делото си срещу Google през 2016 г., твърдейки, че технологичният гигант е нарушил федералните закони за борба с тероризма, като е препоръчал на своите потребители видеоклипове, публикувани от Ислямска държава. Позовавайки се на закона, Google спечелиха две дела на по-ниска инстанция. Очаква се решението на Върховния съд да излезе до края на юни. 

Днес се гледа подобно дело и срещу Twitter, което трябва да прецени дали платформата е подпомогнала тероризма, като е допуснала сред потребителите си представители на Ислямска държава. 

Случаите връщат на дневен ред коментарите по повод публикуването на нацистки символи и клипове, отричащи Холокоста, в YouTube. Видеоплатформата ги забрани, но все още допуска проблемни материали, включително т. нар. „borderline” съдържание, чийто смисъл не е ясно дефиниран.