Какъв ще бъде светът след 30 години

Да поговорим за света след 30 години. Глобалната трансформация не се случва за една нощ, това е постепенен процес. И все пак, тя може да бъде доста бърза, протичаща през живота само на едно поколение.

Нашите прадядовци са използвали коня като основен вид транспорт, а дядовците ни вече са карали автомобили - двигателят с вътрешно горене и бензинът са се превървали в основата на новия свят. А вече през ХХІ век бързаме да ги погребем, говорейки за постиндустриалната ера и концентрираме цялото си внимание върху дигиталния хай-тек.

Изкуственият интелект, биотехнологиите, нанотехнологиите, добавената реалност и квантовите компютри - това е прекрасно. Но трудностите, възникващи по пътя на техноцивилизацията показват, че ние твърде рано погребахме тежката промишленост и минното дело.

Преди 30 години развитият свят започна да затваря мините и да преквалифицира миньорите, но днес се убеждаваме, че това беше ужасна грешка. Не, изкопаемите горива наистина могат да се добиват в по-малко количество, а до 2050 г. тяхното производство може да бъде и напълно сведено до нула. Още сега техноцивилизацията е в състояние да обезпечи всички свои нужди за сметка на възобновяемите видове енергия, а електрическите автомобили - напълно да заменят отделящите вредни емисии аналози, показва ново проучване. Има едно условие обаче: изграждане на необходимата инфраструктура.

Вече има проекти за гигантско съхранение на електроенергия, мегаплантации за слънчеви панели и насипни острови за вятърни турбини. Въпросът е в това, да се натрупат 17 ключови вида материали за тяхното изграждане. Това, разбира се, са стомана и цимент, но също така и редки метали за магнитите на турбините, алуминий за техните витла, специален силиций за слънчевите панели, литий и кобалт за акумулаторните батерии, които ще съхраняват получената енергия. 

Само стомана и цимент, според учените, са нужни съответно 2 милиарда и 1,3 милиарда тона в световен мащаб. Други материали ще са необходими по-малко, но все пак ще трябва да се увеличи тяхното производство няколко пъти.

Такъв е парадоксът на развитието - за да се движим напред, ще трябва да се построят хиляди нови мини, да се разузнаят нови находища и да се изгради цяла мрежа от заводи за производство на сплави, пластмаси, детайли, които ще осигурят безпроблемна работа на гигантското електрическо сърце на "красивия зелен свят".

По материали на Алексей Йесод, журналист, автор на Telegram-каналите "Руски футурист" и "Мислите на Йесод"