Историята предупреждава: изменението на климата може би е сринало не една цивилизаця

Получила името си заради цивилизационното значение на сплавта от мед и калай, Бронзовата епоха е времето на египетските пирамиди, първите писмености и първите прояви на глобална търговия. Но великите империи от онова време, простирали се стотици, дори хиляди години от Средиземноморието до днешен Афганистан - Египет, Вавилон, Шумер, Минойското, Микенското и Хетското царство изведнаж изчезват само за няколко десетилетия.

Учените от години ожесточено търсят причините, като обясненията варират от суша и глад до война и болести. Една особено интересна теория включва появата на група мистериозни нашественици, известни само като „морските хора“. Броят се на пръсти артефактите, които описват подробно как тези морски народи са започнали да плячкосват региона около XII век пр. Хр., изравнявайки със земята някои големи градове.

Сега група учени вярват, че са открили поне едно парче от пъзела, кодирано в пръстените на древна хвойнова дървесина. Оказва се, че една от тези древни цивилизации - могъщите хети - е била подложена няколко поредни години опустошителна суша, довела до покосяващ глад в империята без излаз на море – което изключва нападение от „морски народи”. 

Проучването, публикувано в сряда в сп. Nature, изследва разстоянията между дървесните пръстени от хвойново дърво, изкопано преди десетилетия от кралска гробница на около 3000 години, намираща се в днешна Турция – т.е., земите на хетите. Тъй като при осъдна влага дърветата нарастват слабо, разстоянието между техните пръстени е добър индикатор за сухи периоди. И хвойновата дървесина от Турция показва, че регионът е бил засегнат от продължителна суша, особено тежка между 1198 г. пр.Хр.. и 1196 пр.Хр.

За шест века тези три години бележат рекордно засушаване, което дори съвременното общество трудно би преодоляло, казва в интервю за thebulletin.org Стърт Манинг, професор по археология в университета Корнел и водещ автор на изследването. Екипът му все още не е изяснил причините, довели преди три хилядолетия до по-сух и по-хладен климат около Средиземно море, но учените смятат, че изследването им носи важни уроци за съвременната цивилизация. 

Най-големият и важен урок е изострянето на обществените отношения заради последствията от климатичните промени, съпътствано от политически борби, протести, недостиг на храна, миграция, нарушена търговия и ниско доверие в правителствата. Подкопана е и данъчната система, а армиите вече нямат подкрепата на обществата.

Виждаме всичко това и днес, каза Манинг, посочвайки, че влошаващата се суша все повече вкарва селскостопанските производители в лоши дългове, докато нарастващият брой бежанци подхранва жестоки политически разделения, а правителствата се борят с все по-екстремното време, разрушителните бури, горски пожари и наводнения.

Заради климатичните бедствия все по-често търпят нарушения енергийните системи и инфраструктурата, увеличавайки неимоверно разходите на правителствата и бизнеса, докато учени  и военни стратези от години предупреждават, че изменението на климата може да увеличи мотивите за насилствени конфликти по света. Пандемията и войната в Украйна вече показаха как едно катастрофално събитие може да доведе до огромна загуба на човешки животи, да наруши тежко продоволствието и да причини продължителни сътресения в световната икономика. 

Но Манинг казва, че поуката от проучването му не е само в посока на фаталните обстоятелства, но е и поука за надеждата - за това че историята на хетите трябва да мотивира днешните правителства да се подготвят по-бързо и по-ефективно за подобни катастрофални климатични събития в бъдеще, отчитайки и опасността от политически и въоръжени сблъсъци – и при съвременната цивилизация, както се вижда, не става дума просто за „морски хора”.